Административен вакуум и ваксинация: Как България се бори с болестта по овцете
Шарка по дребните преживни: кризата, която тревожи Пловдивска област
В последните месеци темата за епизодичната обстановка при дребните преживни предизвиква бурни дебати в обществото. Попитахме доцент Атанас Вучков, преподавател в Катедра „Животновъдни науки“ на Аграрния университет в Пловдив, дали наистина съществува административен вакуум, който пречи на вземането на адекватни решения.
От първичния пропуск до националната тревога
„Ситуацията е сложна и многопластова“, обяснява доцентът. „Проблемът започна още в самото начало с подценяване на заболяването – както от фермерите, така и от компетентните структури на БАБХ. Първичното огнище беше изпуснато, а заразата започна да се разпространява. Оттам нещата ескалираха и сега сме в застой, чакаме и не знаем точно какво чакаме.“
Към момента в Пловдивска област има 17 активни огнища и още 2 под дерогация. Общо 19 стада, положително реагирали на лабораторни изследвания, не са подложени на евтаназия. „Това усложнява движението на животните и търговията с тях, а Пловдивска област е сред най-концентрираните региони по брой дребни преживни животни. Проблемът е въпрос на национална и продоволствена сигурност“, предупреждава експертът.
Ваксинацията: единственият ефективен инструмент
Доцент Вучков подчертава, че ваксинацията е ключова: „Много хора не разбират смисъла й. Ваксината не разпространява заразата, а я ограничава. Всички научни изследвания сочат, че единственият шанс за справяне с епидемията е ваксинацията.“
Той предлага създаване на конкретен протокол за справяне с шарката, липсващ в европейските регламенти за борба със заразни болести от категория А. „Това би дало възможност за съвместна работа и с Гърция, защото нашата страна е входната врата на заболяването към Европа. Сухата граница с Турция е ключова за превенция.“
Политиката срещу науката
Доцентът остро критикува политическите решения: „Ваксини са внесени, регистрирани са, но защо експертният отговор беше заменен с политическо решение, остава загадка. Политиката не може да решава здравословни проблеми – това е нелогично и опасно.“
Според него нелегалните пазари и нощната търговия на животни също допринасят за разпространението на заразата. „Фермерите са уплашени, не искат да посещават един друг, за да предпазят стадата си. Това вече е психологически проблем. Някои хора загубиха препитанието си и дори се разболяха от стрес и безизходица.“
Опасност от циркулация и бум на заразата
Доцентът предупреждава, че болестта ще продължи да циркулира, следвайки гръцкия сценарий: „В Гърция болестта циркулира от момента, в който е спряна ваксинацията. Сега наблюдаваме подобен бум и у нас. Въпросът е колко популация можем да 'жертваме' – при нас има около един милион животни.“
Според него превантивната ваксинация не е закъсняла. „Всяка адекватна мярка, взета на експертно ниво, е важна. Политическото вмешателство само вреди на науката и практиката. Въпросът е за категорично, ясно, експертно решение.“
Личен ангажимент и възстановяване на генофонда
Доцент Вучков разказва за личния си опит: „Работя с животни, наследени от професор Димов. След 35 години селекция трябваше да бъдат ликвидирани – болезнено е, но показва колко важна е нормалната пазарна ситуация, за да можем да възстановим стадото и да обучаваме студентите.“
Относно породата Ваклата маришка овца, доцентът е категоричен: „Моята амбиция е тази порода да остане в Стопанския двор на университета. Това е необходим генофонд, който служи за обучение на младите специалисти.“
Той отбелязва и духовната стойност на българските породи: „Докато вносните породи са платът, българските местни породи са шевиците по народната тъкан – носители на култура и традиция.“
Автор Анета Божидарова
