НОКА: Част от мерките на БАБХ са по наша инициатива
Пловдивска област е изправена пред епизоотична криза – огнищата на шарка по дребните преживни животни надхвърлят 50. Притесненията на животновъдите са напълно основателни. Болестта е локализирана в Пловдивска област, но няма гаранции, че няма да се разпространи към съседни региони или дори към Северна България.
„Когато гори дворът на съседа, рано или късно ще пламне и твоят“, казват от бранша и напомнят: „Гърция от миналата година се бори с шарката, като там вече са засегнати над 200 хиляди овце.“
На фона на и без това намаляващата популация от овце и кози, както в България, така и в целия ЕС, загубите ще бъдат сериозни.
„По наше предложение БАБХ въведе редица мерки – основната от тях е забрана за достъп на външни лица до животновъдните обекти. Това включва служители на ДФЗ, частнопрактикуващи ветеринарни лекари, агенции и инспекции. Единствените, които все още имат достъп, са млекосъбирателните камиони – но и тук настояваме за по-строги рестрикции, с изключение на фермите, които поддържат много високо ниво на биосигурност.“
Разпространението на болестта все още се проучва, но от Асоциацията споделят, че имат съмнения за субективни фактори.
Защо шарката се разпространява толкова бързо?
„Не става въпрос само за нерегламентирано движение на животни. Да, възможно е и диви животни да са преносители. Но при това бързо и концентрирано разпространение подозираме и занижени биосигурност и нехайство – включително от страна на частни ветеринари. Имаме сигнали от фермери от почти цяла Южна България, че контролни органи и ветеринари не спазват мерките. Споделя се как влизат в стопанствата без защитно облекло, дори с чехли и къси панталони.“
Фермерите алармират и за лоша практика при вземането на кръвни проби за бруцелоза – използване на една и съща игла за много животни, което също увеличава риска от заразяване.
Нощна търговия и незаконни пазари – допълнителен риск
„Нощната търговия на животни в ограничителни зони продължава. Това е напълно недопустимо. От БАБХ би трябвало да знаят какво се случва на територията, която отговарят. Не е нормално директорът на ОДБХ-Пловдив да няма информация за нощен пазар в Раковски, например.“
От НОКА апелират: „Никакъв достъп на външни лица до фермите. Никакво събиране между фермери. Никакъв вход на техника без дезинфекция. Просто е – две бали слама и дезинфектант на входа вършат работа.“
Обезщетения и следващи стъпки
Фермерите, чиито животни са евтаназирани, ще бъдат компенсирани. Размерът на обезщетението зависи от това дали животните са били под селекционен контрол.
- За неселекционни животни обезщетенията са около 350–400 лв.
- За селекционни – 550–600 лв., според тегло и други параметри.
- Всички фермери, участвали в Кампания 2025, ще получат пълно финансиране по мерките, тъй като ситуацията се счита за форсмажор.
От НОКА подчертават, че при справяне със заразата, всяко засегнато стопанство може да възобнови дейността си най-рано след 3 месеца.
Какво предстои?
„Важно е не само как ще се овладее кризата, а какво следва после. Държавата трябва да осигури условия засегнатите фермери да могат да се възстановят – да купят отново животни и да продължат да работят.“
Асоциацията проучва и модела на Гърция, където има специален фонд за подпомагане при подобни бедствия.
„Ние ще предложим идеи, логистика, подкрепа – за да може фермерът да се изправи и да продължи да прави това, което умее най-добре“, подчертават от НОКА.
