Търсите или продавате говеда?
Влезте в сайта www.rancho.bg – специализираният онлайн пазар за селскостопански животни.
Дълго време промишленото говедовъдство в световен мащаб беше доминирано от комбинираните породи говеда. Резкият скок в развитието на млечните породи през ХХ век обаче доведе до драстична промяна в тази стратегия. Днес все по-често наблюдаваме отглеждането на специализирани породи и ясното разделение между месното и млечното направление.
Има ли смисъл да се гледат месодайни породи?
Това е, може да се каже, риторичен въпрос: предимствата на месодайните породи пред смесените такива са безспорни! От една страна, месодайните породи предлагат по-високо съдържание на месо за килограм живо тегло, кланичен рандеман от порядъка на 69-72%. От друга, месодайното говедовъдство изисква много по-малка първоначална инвестиция, в сравнение със смесеното или млечното.
И българските фермери разбират това: в последните години се наблюдава подчертана тенденция към увеличаване броя на месодайните говеда. (Министерство на земеделието) Така се постигат по-големи добиви с по-високо качество, съответно и фермите стават значително по-конкурентноспособни на пазара.
В световен мащаб съществуват стотина породи, специално селектирани за добив на месо. В България за пръв път започват да се гледат такива през 80-те години на 20 век. След това обаче „инерцията“ се губи и месодайните породи остават на заден план.
Днес, с повишаването на кулинарната култура, популяризирането на чуждестранни национални кухни и завишения интерес към гурме храненето, нараства интереса и към качественото говеждо месо.
Какви породи се срещат в България? Макар безспорният фаворит да е шотландският Абердин Ангус, често се предпочитат френските породи, сред които Лимузин, Гаскон, Шароле, Блонд д‘Акитен.
Абердин Ангус – най-разпространената месодайна порода
Породата произлиза от Шотландия, град Абърдийн, откъдето идва и името ѝ. Животните са безроги, с червена или черна окраска – оттук идва разделението между Ред Ангус или Блек Ангус. Месото на тази порода се цени високо заради равномерното разпределение на мазнините, което го прави изключително крехко и вкусно.
Лимузин
Френска порода от района Лимузин. Породата се характеризира с леко раждане и тази благоприятна черта я прави предпочитана в световен мащаб.
Херефорд
Това, заедно с Абердин Ангус е една от първите месодайни породи, внесени в България през 80-те. Лесно приспособима към големите температурни разлики между летния и зимния сезон, тя е известна с високата си плодовитост и дълголетното използване. Обичайно породата е с рога, но в Северна Америка е разпространено безрого отродие.
Гаскон
Това не е типична месодайна порода. Френските източници я посочват като „селска“. Произлиза от френските Пиренеи и се адаптира лесно към сурови условия: голяма надморска височина, сухи и стръмни райони, живот на открито. Поради това се смята за една от породите, които имат голям потенциал да се адаптират лесно към бързо променящия се в световен мащаб климат. Кръстосва се отлично с Шароле и Блонд д‘Акитен.
Шароле
Най-многобройната месодайна порода във Франция, която изпреварва дори Лимузина. Често се използва като основа за кръстоски. Характеризира се с бърз растеж и високи месодайни качества (с кланичен рандеман над 65%). Телетата обаче са големи, затова ражданията са трудни – което е и основен недостатък на породата. Друг недостатък е не толкова голямата приспособимост към трудни условия.
Блонд д‘Акитен
Тази порода е характерна с огромния си размер, както и със светлата окраска, от която произлиза името ѝ. Държи световния рекорд по кланичен рандеман, който достига 70%.
На последното Стекспо изложение преди пандемията КОВИД-19 бяха представени и някои не толкова разпространени у нас италиански породи.
Кианина
Това е най-голямата, а също така и една от най-старите съществуващи породи в света. За нея съществуват данни още от времето на Римската империя. Произлиза от долината Киана, в регион Тоскана. Породата е известна с леките отелвания на кравите.
Пиемонтез
Пиемонтез е интересна с това, че кожата е черна, а космената покривка на тялото – бяла. Тази порода носи уникална генна мутация, която предизвиква хипертрофен растеж на мускулите. Това от една страна дава по-голямо съотношение между мускулна маса и мазнина. От друга обаче води до репродуктивни затруднения, поради което породата не е предпочитана в масовото месопроизводство.
Маркиджана
Тази порода е развита в края на 19-ти и началото на 20-ти век в резултат от кръстоска между местните Подолски породи, Кианина и Романьола. Породата достига полова зрялост сравнително рано, плодовита е и се отелва лесно. В днешно време съставлява около 45% от стадата в Италия.
Сравнителна таблица на месодайните породи говеда
|
Абердин Ангус |
Херефорд |
Лимузин |
Гаскон |
Шароле |
Блонд д‘Акитен |
Произход |
Шотландия |
Англия |
Франция |
Френски Пиренеи |
Франция |
Франция |
Крави (ж. тегло) |
550-650 кг |
600-750 кг |
700-800 кг |
700-800 кг |
700-800 кг |
900-1000 кг |
Бици (ж. тегло) |
До 1000 кг |
900-1150 кг |
1100 кг |
900-1150 кг |
1100-1300 кг |
1400-1500 кг |
При раждане (ж. тегло) |
30-35 кг |
30-32 кг |
36-40 кг |
37-40 кг |
41 кг |
44-47 кг |
Среднодневен прираст |
850-900 г |
850-1200 г |
1150-1500 г |
1000-1300 g |
1300-1700 г |
1100-1550 г |
Кланичен рандеман |
68-70% |
63-68% |
65-68% |
52-59% |
65-68% |
65-70% |
Полова зрялост |
10м |
10 м |
12 м |
|
10 м |
15 м |
Стопанска зрялост |
13-15 м |
15 м |
18-19 м |
|
15-16 м |
14 м |
Плодовитост |
93-95% |
93-95% |
90-95% |
|
85-92% |
94% |
Продължителност на експлоатация |
9-10 г |
До 15 г |
8-9 г |
|
7-8 г |
10+ |
|
Кианина |
Пиемонтез |
Маркиджана |
Произход |
Италия |
Италия |
Италия |
Крави |
700-800 кг |
580-600 кг |
750-900 кг |
Бици |
1100 кг |
900-1000 кг |
1200-1500 кг |
Ж. Тегло при раждане |
45-50 кг |
40-45 кг |
45 кг |
Среднодневен прираст |
1400-2000 г |
1400-2000 г |
До 2000 г |
Кланичен рандеман |
62-64% |
67-68% |
67% |
Полова зрялост |
|
12 м |
|
Стопанска зрялост |
16-18 м |
18-19 м |
15-16 м |
Плодовитост |
90-95% |
90-95% |
90-95% |
Продължителност на експлоатация |
10-12 г |
9 г |
15 г |