Между науката и грижата: животът на една застрашена порода
В базата в Кюстендил, някога част от системата на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, днес има друга роля – да пази живот. Зад вратите ѝ се крие едно малко, но изключително ценно стадо – източнобалканските свине, едни от последните представители на порода, оцеляла през вековете и почти унищожена в наши дни.
Тук времето тече по различен начин. Свинете не са подчинени на бързия ритъм на индустриалното животновъдство. Те растат бавно, спокойно, без натиск за продуктивност.
Източнобалканската свиня се отглежда в базата вече пета година, но зад това стоят дълги години опит и постепенна работа. От първите няколко животни се раждат нови поколения. Най-старата свиня в стопанството – с номер 36 – е първата изкуствено осеменена и първата, която дава поколение тук. Тя е жива връзка между началото и настоящето.
Животните са спокойни, свикнали с хората. Движението между тях е естествено, почти доверчиво. Само при опрасване майките стават по-напрегнати – пазят малките си, както повелява природата. При тази порода това е особено ясно изразено. Те раждат малко – пет, шест, понякога седем прасенца. Девет вече е рядкост и се приема като истинско събитие.
Растежът им е бавен. Прасенцата се отбиват след два, понякога три месеца. Няма ускоряване, няма интензивно хранене, няма лекарства или антибиотици. Породата е здрава и устойчива, сякаш носи в себе си паметта на времето. Това не е производство на месо. Това е опазване.
В базата живеят и разплодните нерези – десет на брой, с още няколко млади, които тепърва ще влязат в разплод. Повечето носят имена на български ханове. Всеки е различен – по външен вид, по характер, по типаж. Това разнообразие е безценно и именно то трябва да бъде съхранено.
Сред тях изпъква нерезът Кульо – най-възрастният в кюстендилското стадо. Преди години е бил част от стадото на Кульо Кулев – човек, посветил живота си на опазването на Източнобалканската свиня. Така поколенията се свързват – хора и животни, история и настояще.
Работата тук не е само стопанска. Тя е и научна. Целта е ясна – породата да остане жива. Създадено е и ново сдружение за традиционни местни породи свине, което тепърва ще търси своето място и подкрепа.
След Африканската чума, която почти заличи Източнобалканската свиня от картата на България, базата в Кюстендил остава като убежище. Затворено пространство, сигурно място и последна надежда. За порода с история над 2500 години това е шанс – крехък, но реален – да продължи да съществува.
