Трета поредна година спасяваме квотата за улов на калкан

Снимка:

Д-р Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

-  Г-н Найденов, как убедихте колегите си да се запази непроменена квотата за улов на калкан за България?

- Трудно беше, с уточнението, че трябваше да убеждавам комисията, не толкова останалите колеги от Съвета по земеделие. Научният съвет към Европейската комисия беше дал препоръка за напълно спиране на улова на калкан във връзка с намалелите запаси на калкан в Черно море. Това са обосновани научни данни на Европейската комисия. Имаше предложение от Кипърското председателство за 15-процентно намаление на квотата на България и Румъния като компромисен вариант. Ние не се съгласихме и на този компромисен вариант. Имаше много тежки дебати и разговори с комисията с посредничеството на Кипърското председателство. Успяхме да изложим доводи и беше приета нашата позиция, което доведе до това комисията да приеме накрая и в Съвета на министрите днес да се гласува това предложение. Крайното решение е - няма да има намаление на квотата на улов на калкан за България и Румъния, тъй като двете страни вървим в комплект. Доводите, които ние изложихме, са, че при улова на калкан в Черно море България и Румъния заедно обхващат не повече от 10%. Останалият улов – над 80% - е на Турция и няколко процента на Украйна. Рестрикции по отношение на две от страните, чийто улов не надхвърля 10%, не биха довели до това да се стабилизира популацията на калкан в Черно море и по-скоро биха стимулирали нелегалния улов.

През последните години ние сме предприели доста мерки по отношение на ограничаването точно на този нерегламентиран улов на калкан. Водим интензивни преговори и на двустранна основа България и Турция, Румъния от своя страна също опитва с турската страна да можем да ги присъединим към тези общи мерки, които двете страни предприемат за това да управляват разумно популацията на калкан в Черно море. Другият довод, който изложих, е, че в условията на тази тежка икономическа криза това би било удар върху една многобройна част от хора, които се изхранват с това – това са българските рибари, българската рибарска общност. Тук не става въпрос за промишлен улов, защото другата тема, която е обект на разговори, е уловът на цаца, трицона. Там уловът е предимно промишлен, докато при улова на калкан става въпрос за стотици, хиляди рибари, чийто улов на калкан е основен поминък. Бяха приети тези наши аргументи с ангажимента за България и Румъния да засилим допълнително мерките по отношение на незаконния улов, наблюдение на популацията, използване на тези научни данни. Беше изключително трудно, защото този опит да бъде намалена или както тази година буквално напълно забранен уловът е един процес в продължение на 3 години. Трета поредна година ние спасяваме квотата и става все по-трудно и по-трудно. Затова се надявам в следващата година на някакви действия и от страна на Европейската комисия по отношение на привличането на Турция на масата за разговори.

- Кои страни настояваха най-много квотата да бъде намалена и защо?

- Европейската комисия настояваше, не отделни страни. Ние нямаме проблем с други страни-членки на Европейския съюз. Тъй като решението се внася накрая в Съвета на министрите по земеделие, нямаше страни, които да бъдат против нас, по-скоро имаше страни като Франция, Италия, Малта и други, които се изказаха в наша подкрепа. В Съвета на министрите получихме подкрепа, а не атаки от другите страни-членки. Предложението за намаление на квотата с проценти до пълната забрана за улов на калкан е на базата на научния доклад от т.нар. Научен комитет на Европейската комисия. Разговорите и дебатите бяха с комисията с посредничеството на председателството. Няма отделна страна, която да иска това да се случи на нас, защото те също участват в преговори по отношение на своите квоти.

- Каква е перспективата в бъдеще изцяло да бъде забранен уловът на калкан в Черно море в акваторията на България?

- Ако не успеем с комисията да включим Турция в тези мерки, които трябва да бъдат предприети или които предприемат България и Румъния в момента, и ако следващият научен доклад потвърди чувствителното намаляване, водещо до застрашаване изцяло на популацията на калкан в Черно море, е възможно комисията да поиска и следващата година пълна забрана и да се гласува – или пълна, или частична. Но сега всичко е добре, когато завършва добре. Тежки разговори, тежки преговори. Крайният резултат е, че квотата остава непроменена. Това е изключително добра новина за българската рибарска общност, която с доста голямо притеснение очакваше това решение, защото тези информации се появиха предварително. Имахме предварителния доклад на комисията и го очаквахме. Ако трябва да бъда откровен, аз самият, имайки предвид наистина обоснованите аргументи на Научния съвет, не смятах, че крайното решение ще бъде позитивно за нас. Благодарение на екипа, който подготвя аргументите за добре изложената теза от моя страна по време на тези разговори, крайният резултат е много добър за България.

  - Какъв процент е незаконният улов на калкан в България и какви мерки се взимат срещу него?

- Той не може да бъде измерен в проценти. Факт е, че намалява чувствително. В годините назад беше честа гледка да се вижда пресен калкан по сергиите, в рибарските магазини извън сезона, разрешен за улов на калкан. Това вече не се случва. Има единични случаи. Те се констатират, нарушителите се санкционират, уловената риба се конфискува. Съвместно и с катерите на „Гранична полиция” и тези, с които Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури разполага, се патрулира в българската акватория на Черно море и все по-малко стават смелчаците, които рискуват да си навлекат неприятности, солени глоби, да им бъдат конфискувани плавателните съдове и мрежите за улов. Не мога да кажа, че напълно е преустановено – доста голяма е акваторията ни, но чувствително са намалели случаите и това се отчита. Всъщност този аргумент много ни помогна в дебатите в спора с Европейската комисия.

  - Колко рибари по Черноморието ловят калкан?

  - Рибарите са хиляди. За много хора това наистина е въпрос на поминък. Рибарската общност е много голяма, тя не е промишлена. Всъщност тук е и въпрос на структуриране на рибарския флот на България. Ние нямаме онзи флот, който сме имали от 80-те години, с огромните кораби, с преработвателните предприятия. В момента за някои хора е въпрос наистина на поминък, за някои е хоби, но определено не е с тези мащаби от годините назад.

  - Какви са перспективите за тях, ако в бъдеще изцяло забранят улова?

- Перспективите не са добри. Калканът е една от най-търсените и скъпите риби. Тя е свързана с предлагането по нашите черноморски заведения, а пък и не само черноморски. Общо взето битката е за начина и донякъде на оцеляването на тези хора. Аз съм изключително доволен, че успяхме и тази година, въпреки предварителните нагласи, да устоим на тази заплаха, да се справим с нея.

- Достатъчни ли са тези 43.2 тона калкан за възможностите на България? Колко е ловен в миналото?

 - В миналото не е имало квота, преди да бъдем в Европейския съюз. Нямам статистика, не знам колко е ловен – сигурно има някъде в архивите на Българския черноморски флот от времето на социализма. След влизането ни в ЕС, квотата беше около 50 тона, през 2009 г. имаше намаление и стана 43,2. Вече три години подред ние държим тази квота. Сигурно за всяка страна е недостатъчно, за самите рибари може да не е достатъчно, но това са правилата. Освен рибарска квота, имаме и други – имаме захарни квоти, имаме млечни квоти, имаме винена квота. В рамките на ЕС съществува квотна система и когато сме приели да влезем, сме приели и тези правила на играта, така че трябва да ги спазваме. Този въпрос не стои пред турските рибари. Всъщност това беше и другият ни мотив, че едни и същи хора от едната страна на границата са длъжни да спазват тези правила, а от другата – не. По този начин играта не е честна и в края на краищата няма да доведе до добри резултати. Радвам се, че в случая разумът и прагматизмът надделяха пред научните заключения, с които, разбира се, трябва също да се съобразяваме и да ги вземаме предвид.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар