Децата и здравословната храна – урок, който започва в училище
Иван Дойчев, председател на "Национална асоциация за здравословно хранене за децата", която обединява фирми – доставчици по европейските училищни схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. В разговора той разказва за работата на асоциацията, за ползите от програмите и за предизвикателствата пред тяхното прилагане.
- Господин Дойчев, разкажете за вашата асоциация и какво представлява тя?
Нашата асоциация обединява доставчици по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. В нея членуват близо 60 фирми. Основната ни цел е да се обединим като сектор, за да можем да предоставяме по-добро и по-качествено хранене за децата в училищата и детските градини.
- Здравословното хранене е основна кауза на училищните схеми. Как ги прилагате на практика?
Основната идея на училищните схеми е да възпитава децата – не просто да получават храна, а да се научат на навици за здравословно хранене. Именно здравословното хранене е в основата на всичко, което правим. По схемата „Училищен плод“ децата от предучилищна възраст до четвърти клас получават пресни плодове.
Изискването е 26 доставки да бъдат от български производители, като 9 от тях са биологични. Работим пряко с български производители, за да може децата да се хранят с повече местна продукция.
Останалата част са вносни плодове – цитруси, банани, портокали, които също са необходими, защото съдържат различни витамини.
По схемата „Училищно мляко“ предоставяме кашкавал, сирене, прясно и кисело мляко. Идеята е да се изгради траен навик у децата – да знаят кое е полезно и как да се хранят правилно.
- Какви са конкретните изисквания към продуктите?
Има точни грамажи. Например една ябълка трябва да е около 180 грама. При млечните продукти кашкавалът и сиренето са по 30 грама, киселото мляко е 200 грама, а прясното – 250 грама.
Целта не е просто детето да се нахрани, а да се възпита – да разбере, че това е здравословна храна.
- Програмата включва и съпътстващи мерки. Какво представляват те?
Съпътстващите мерки са много важни. Те са образователната част – децата рисуват плодове, решават гатанки, учат за храните.
Например, в Сливен училища като ОУ „Константин Константинов“, ОУ „Братя Миладинови“ и ОУ „Юрий Гагарин“ вече провеждат „Ден на здравословното хранене“. Децата сами приготвят здравословни закуски – с пълнозърнест хляб, плодове, сирене.
Има конкурс, жури с учител, медицинско лице и наш представител, и се избира най-добрата здравословна закуска.
- Според Вас тези инициативи наистина ли възпитават децата?
По-скоро трудно, но да – възпитават. Има деца, които са свикнали да ядат плодове, но има и такива, които не са. Всичко започва от семейството. Ако вкъщи няма навик за здравословно хранене, трудно се променя само в училище.
- Има ли деца, които не могат да си позволят определени плодове?
Да, има. Например, банан или боровинки не са достъпни за всички семейства.
В последните години боровинките бяха включени в програмата и се оказа, че децата ги приемат много добре – има голям интерес.
- Как работите с Държавен фонд Земеделие?
Комуникацията с Държавен фонд Земеделие в последните години е много добра. Имаме отлична координация.
- Имате ли забележки към работата по училищните схеми?
Основният проблем е административната тежест. Тя е сериозна и за училищата, и за доставчиците.
Има и друг проблем – бюджетите остават почти непроменени, въпреки че цените на продуктите се увеличават.
- Трябва ли училищните схеми да бъдат изцяло с биопродукти?
Аз съм „за“, но трябва да сме реалисти. В момента България няма достатъчен капацитет да осигури изцяло биологична продукция целогодишно.
Зимните месеци са особено трудни за български плодове. Затова е важно преходът да бъде плавен.
- Как може да се подобрят училищните схеми?
Едно от най-важните неща е децата да бъдат насърчавани да мият плодовете си сами – това беше много добра практика в началото.
Също така, трябва да се разшири обхватът – не само до четвърти клас, а поне до пети, и да се включат и яслените групи.
- Децата често не знаят как се произвежда храната. Как да научат?
Много добра идея са посещенията във ферми и земеделски стопанства. Децата трябва да виждат откъде идва храната.
Също така училищни градинки – да отглеждат домати, лук, чушки. Това е най-добрият начин за обучение чрез практика.
- Предстоят ли нови инициативи на вашата асоциация?
Да, подготвяме ново събитие в Сливен, което ще стартира през септември. Идеята е да се покаже на децата откъде идва храната и как се произвежда.
Ще бъдат поканени институции, производители и медии. Това ще бъде начало на нещо по-голямо, което да се разшири в цялата страна.
- Какво е Вашето финално послание?
Училищните схеми са създадени за децата. Всичко трябва да се прави с мисъл за тяхното здраве. Ако успеем да изградим правилни навици в ранна възраст, това ще има ефект за цял живот.
Интервю на Светла Стефанова
Схемата на ЕС за училищата има за цел да подпомогне устойчивото производство на храни и да насърчи здравословни хранителни навици сред децата чрез стимулиране на консумацията на плодове и зеленчуци, мляко и определени млечни продукти в училищата.
Инициативата е в съответствие с целите на Общата селскостопанска политика (ОСП) по отношение на стабилността на пазара и осигуряването на достъп до качествени хранителни продукти.
На фона на нарастващата консумация на преработени храни и увеличаващите се нива на затлъстяване, свързани с нездравословно хранене и ниска физическа активност, ЕС насърчава по-здравословен начин на живот сред децата.
Общият бюджет на ЕС по схемата възлиза на 220,8 млн. евро на учебна година, като до 130,6 млн. евро са за плодове и зеленчуци, а до 90,1 млн. евро – за мляко и млечни продукти. Европейската комисия ежегодно определя разпределението на средствата по държави.
