Комисията по земеделие в Европейския парламент гласува основни доклади по новата ОСП

Мария Габриел, евродепутат от ГЕРБ, член на Комисията по земеделие в ЕП

- Какви са резултатите от гласуването на докладите по четирите основни законодателни предложения на ЕК, свързани с директните плащания, развитието на селските райони, общата организация на пазарите и финансирането на ОСП?

- ЕП предложи схема, различна от тази на ЕК, според която не бива да има страна членка в  ЕС, която да пада под 65% от средната стойност на плащанията за директните субсидии, което се отнася и за България. Това означава поне 30% увеличение на директните плащания. Много  е важно обвързаното с производство субсидиране. Знаете, че в сегашната Обща селскостопанска политика това не съществува. Факт е, че има сектори, които са чувствителни, сектори които имат доказана икономическа, социална и екологична насоченост. За такъв тип сектори ЕК ще отпуска обвързано с производството субсидиране. За нас е важно, че ЕП подкрепи моя поправка, с която заличихме списъка, който беше даден от ЕК и в който не фигурираше такъв чувствителен сектор за България, какъвто е тютюнопроизводството. Нещо повече, страните членки според предложението на комисията, за този тип субсидиране могат да използват 5% от годишния си национален таван на директните плащания. Европейския парламент гласува 15%, което ни дава добра основа за бъдещите преговори. Положителен сигнал има и за българските пчелари. Моя поправка, която настоява за нова, финансирана с европейски средства програма за субсидиране на пчелно семейство беше приета. Освен това обхватът на досегашните мерки, такива, каквито ги прилага ЕК в националните програми, беше разширен. Целта е да помогнем на пчеларите чисто в технически план да се борят с болести като Вароатозата, да им помогнем да популяризират продуктите си.

- Какви решения взе Комисията по земеделие в ЕП във връзка с озеленяването на новата ОСП?

Знам, че това вълнува всички нас. 30% от директните плащания ще бъдат обвързани с условията за озеленяване. Тези критерии са диверсификация на културите, поддържане на пасищата и също така 7% при така наречените екологични приоритетни области. За нас е важно, че в диверсификацията на културите успяхме да направим разграничение между собствениците на земя между 10 и 30 хектара. Там диверсификацията ще е валидна за две култури. Над 30 хектара диверсификацията ще бъде свързана с три култури. Що се отнася до 7% екологична насоченост, касаеща особеностите на ландшафта – плетове, храсти, угар и др., беше приета позицията на Европейската народна партия. Ние смятаме, че този процент е много висок, свързан с много промени, затова предложихме той да бъде от 3% до 2014 г. и до 2016 г. и през 2017 г. да има ревизия, да се види дали този механизъм работи добре, дали не натоварва излишно земеделците и след това прогресивно да се премине към 5% и към 7%. За биопроизводителите озеленяването ще важи автоматично. Признаваме тяхното значение и принос за опазване на околната среда.

- А какво решиха членовете на Комисията относно тавана на плащанията?

Таванът на плащанията, който предизвика толкова бурни дебати, беше приет от ЕП. Това, което остава като текст е, че таван на плащанията ще има – тоест над 300 хил. евро няма да има възможност за директни субсидии. Това обаче няма да важи за кооперативите. Добре е да споменем две важни неща за България. От една страна, гласувахме схемата за плащане  на площ да може да бъде прилагана временно до 31 декември 2020 г. Референтната година, която първоначално ЕК предложи беше 2011-та. Прие се обаче нашето предложение референтните години да бъдат три – от 2009 до 2011 г., във всяка една от тях, когато земеделският производител има активирано поне едно право на плащане, да има право на плащане и след 2014 г.a

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар