1. Начало
  2. Интервюта
  3. От фермата до трапезата
  4. Джейн Димитрова: Изхвърлянето на храна трябва да се забрани със закон

Джейн Димитрова: Изхвърлянето на храна трябва да се забрани със закон

Как да изхвърляме по-малко храна – решението на проблема започва от училище

 

 - Здравей Джейн, ти си един млад и динамичен човек, който е създал устойчив бизнес, свързан с намаляване разхищението на храна. Каква е статистиката за разхищението на храна у нас и в световен мащаб?

В Европа се разхищава около една трета от храната. Това са 33 процента или около 72 килограма на човек. В България изхвърляме 90 килограма средно на човек за година. За съпоставка, в Гърция изхвърлят около 140 кг на глава от населението за година. В САЩ изхвърлят 40 процента от храната. Рекордьор по разхищение на храна е Австралия - около 330 килограма от глава на населението.

 - Защо?

Заради лошо планиране. Неправилно съхранение. Презапасяване. Особено заради Ковид изключително много се повишиха количествата изхвърлена на храна. В Корея пък най-малко изхвърлят храна - между 20-30 килограма, като 90 процента от изхвърляната храна се рециклира под формата на компост.

 - Да последваме примера на Корея. Какви мерки предприемат корейците?

Още в най-ранна детска възраст се набляга на темата за разхищението на храна и за изменението на климата. Когато едно дете е наясно с проблема, то може да промени своето мислене. Това е ключът.

 - Ти си един от лекторите на поредица от лекции в столични училища за разхищението на храни, с подкрепата на проект, изпълняван от АГРО ТВ „ОСП – какво повече“. Как информацията се възприема от децата?

Тези лекции, които водим, са много важни, защото чрез децата ние достигаме до семействата им. Във всяка една лекция събираме по 40-50 деца. Имало е случаи, когато сме презентирали пред 150 деца. Чували сме от родители, пред чиито деца сме изнесли лекции, че детенцето настоява хладилника да се подреди правилно, да се ревизира каква храна има в хладилника и да се направи списък с необходимите продукти за пазар. Това е незабавна обратна връзка за ефекта от нашите лекции.

cap-januari-23

 - Не смяташ ли, че този образователен елемент трябва официално да влезе в училищните програми? Да бъде държавна политика?

Трябва на по-високо ниво да се ескалира тази промяна, като това се заложи в учебната програма. В България има над 70 хиляди учители. Може би 10-20 процента от тях са под 30-годишни и те имат по-иновативно мислене. Най-добре е самите учители също да бъдат обучавани и те да предават знанията си на учениците, да има и наръчници с полезни съвети.

 - В европейската стратегия "От фермата до трапезата” е заложено драстично намаляване на хранителното разхищение. Можем ли да се справим?

В Зелената сделка е заложено на 50 процента да се намали разхищението на храна след 7 години. Трябва да обясни с прости думи на потребителите какво означава етикета, защото немалка част от храната се изхвърля от неразбирането на етикетите, а най-голямо количество храна изхвърляме вкъщи.

 - Ти си живяла в Италия. Какви мерки прилагат там? Разхищават ли много храна? Твоите впечатления.

В Италия горе-долу са като в България. Но там има много мобилни приложения, които се борят с хранителното разхищение. Например, в по-големите вериги и супермаркети има динамични сензори, които отмерват срока на годност на храната и с наближаването му се прилага по-голям процент отстъпка и хората купуват храна с по-скоро изтичащ срок на годност. Във Франция, което много приятно ме изненада, със закон задължиха всички производители и супермаркети да даряват храна. Там е абсолютно незаконно да изхвърляш храна. А в България се плаща ДДС за дарение на храна, което е демотивиращо за бизнеса.

 - В България също започнаха да навлизат мобилните приложения, свързани с намаляване разхищението на храна. Такъв пример си ти и твоя екип. Наричате се спасители на храна. Как работи приложението?

Идеята да създадем българското приложение идва именно от Италия, където аз като студент започнах да го ползвам и си купувах храна с наближаващ срок на годност на 50-60 процента намаление. Видях, че такова нещо няма в България и реших да го създам.

 - В България как се възприема приложението?

В началото определено беше трудно, тъй като самият бизнес беше много скептичен. Вече успяхме да присъединим около 430 заведения като пекарни, сладкарници, ресторанти, които ежедневно спасяват храна.

 - Кажи ми няколко стъпки как да намалим с 50 процента разхищението на храна?

Домакинствата трябва да обърнат сериозно внимание на проблема, защото над 50 процента от цялото разхищение на храна се случва вкъщи. Най-баналният съвет е да пазаруваме със списък. Да не купуваме излишни неща и да си правим план кога ще изконсумираме храната, която сме сготвили. Ако не успеем, да я замразим във фризера. Бихме могли също правилно да съхраняваме храната, като четем на етикета къде е най-добре да се съхрани. Има продукти, които не трябва да се съхраняват заедно. Например, ябълката заедно с банана, защото ябълката спомага за по-бързото узряване на банана. Не на последно място - да четем правилно етикета, защото немалко количество храна с още живот в нея, годна за консумация, бива изхвърляна. Също така, трябва да се забрани със закон изхвърлянето на храна и да се облекчат условията при даряването на храна от търговските вериги.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.