Интервю с Антонио Бонев, председател на Сдружението на шафранопроизводителите
- Здравейте! Моля, представете ни вашето сдружение.
Сдружението на шафранопроизводителите е основано през 2020 година. Оттогава работим за развитието на българското шафранопроизводство и изграждането на устойчив сектор. Любимата ни дума е „устойчив“, но всъщност се стремим да подредим всичко качествено, така че да е от полза за производителите.
- Какви са амбициите на Сдружението?
Целите ни са многопосочни: подкрепа за производителите, засилване на връзките с държавата, популяризиране на шафрана в ресторантьорския бизнес и сред шеф-готвачите, както и цялостна помощ чрез различни дейности.
- Как стимулирате производството и обединявате производителите?
Членството в Сдружението носи много привилегии – от отстъпки за електронни везни и измервателни уреди до достъп до лаборатории за качествени анализи и специални условия за куриерски услуги. Основният ни фокус е реална подкрепа, не само членски внос.
- С какво се отличават стопанствата за шафран от останалите?
Нашите стопанства са малки, но със специален дух. Дори един декар се смята за голямо производство. Двама души могат да обработват до декар, но по време на цъфтежа се изискват повече ръце, за да се съберат цветовете.
- Кога започва активният сезон за шафрана?
През пролетта започва листното развитие и подхранването на луковиците за по-добро бъдещо производство.
- Как се бере шафранът и каква реколта се получава?
Берем шафрана през октомври-ноември, рано сутрин, преди цветовете да се отворят. След това отделяме стигмите, които класифицираме в три класа. Това позволява на производителите и фирмите да избират клас според нуждите си.
- Каква е разликата между дивия и култивирания шафран?
В естествена среда няма истински шафран. Дивата горска мезохара и Crocus sativus са от едно семейство, но съвсем различни растения. Клиентите трябва да купуват шафран само от сертифицирани производители.
- Как да разпознаем шафранка от истински шафран?
Създадохме брошура, която описва разликите. Те са сходни на вид, но консистенцията и качеството са различни. Шафранката е полезна билка, но няма нищо общо с истинския шафран.
- Как климатичните промени влияят на технологията на отглеждане на културата?
Климатът се променя сериозно. Ако преди 2020 г. не се налагаше поливане, сега е необходимо. Ползват се дъждуване или капково напояване, за да стимулираме растежа. В Испания засушаването е довело до спад на добивите, надяваме се тук да не се стигне до такива крайности.
- Как се оценява качеството на българския шафран на международните пазари?
Българският шафран често попада в топ-30 според световни лаборатории. Това оценяват и шеф-готвачите, и потребителите. Културата на потребление постепенно се развива, а кулинарните академии активно участват в популяризирането му.
- Какви продукти се произвеждат с български шафран?
Асортиментът е богат: чист шафран, ябълков оцет, вино, козметика – кремове и екстракти. Основната ни цел е да популяризираме вкусовите и здравните ползи на подправката.
- Имате ли отличия и участия във форуми?
През октомври миналата година участвахме в форум за растителни храни в Дания, където българският шафран впечатли международни участници и шеф-готвачи.
- Какво да очакваме през 2026 г.?
Ще организираме „Ден на производителя на шафран“ и „Ден на българския шафран“. Ще доразвием наръчника и ще засилим комуникацията с държавата.
- Каква подкрепа очаквате от държавата?
Нуждаем се от промяна на статута на шафрана, за да получаваме подпомагане, както и за участие в международни изложения. Финансирането чрез членски внос е недостатъчно, затова целим подпомагане на база площ.
- Какво бихте казали на производителите и потребителите на шафран?
Към производителите: присъединете се към Сдружението – ще намерите подкрепа във всяко отношение, от производство до реализация.
Към потребителите: опитайте българския шафран – уникална подправка с богати вкусови и здравословни качества.
Интервю на Инес Златанова
