Асен Тодоров, управител: С овцете се общува по-приятно, отколкото с голяма част от хората
- Вие сте банкер, с две висши образования и от центъра на София преди четири години и половина идвате тук в село Завала, община Брезник, за да управлявате ферма с 1500 млечни овце Лакон. Защо избрахте тази професия?
С единия от собствениците на фермата се познаваме от много години. Той ми предложи да поема тази ферма. Не се бях занимавал през живота си със селско стопанство под никаква форма. Хубавото е, че след доста години работа в центъра на София, в момента работя в гората, където е доста спокойно и с овцете се общува по-приятно, отколкото с голяма част от хората. С много четене, с много разговори, с много посещения на такива обекти в страната и в чужбина, общо взето, вече разбирам нещичко от овцевъдство.
- Какво Ви дава тази работа?
Работата е много честна. С тези животни не е нужно постоянно човек да е нащрек. Тук нещата са честни. Ние ги храним, те ни дават мляко. Природата е хубава, не работя в офис. Лично за мен това е ценно.
- Разкажете за овцефермата.
Тя се намира в село Завала, община Брезник, най-западната част на България, на 15 км от сръбската граница, в район, който е напълно обезлюден и тук традиционният поминък е бил овцевъдство. В момента в района сме две ферми, като другата е прохождаща и все още е малка.
- Каква е технологията на отглеждане на животните?
Фермата е от най-големите в страната. Доста модерно предприятие, изградено преди 6 години по европейска програма. В момента има около 1500 животни. В началото на следващата година ще са над 2000.
Оборите са с дълбока несменяема постеля, чистим 2-3 пъти годишно, като през останалото време през ден се настила чиста слама.
Животните се отглеждат изцяло оборно. Имаме автоматизирана система за хранене.
- Защо избрахте тази порода?
Животните са от породата Лакон, която е доста елитна, доста млечна, с изключително качествено мляко. Самите животни са доста скъпи и първоначалната инвестиция за създаване на стадо не е малка. Едно животно струва 800-900 лева.
Тези овце не са подходящи за ръчно доене, съответно е необходима и доилна система. Едно добре гледано животно дава над 2 литра мляко на ден, като периодът на доене по начина по който ние ги отглеждаме, е около 10 месеца годишно.
- Какви са качествата на млякото?
Маслеността му е между 6.5 и 8.5 процента в зависимост от периода на лактация на животните, което недостижимо за българските породи овце. Също така, сухото вещество е много повече. Рандеманът е много по-висок - от много по-малко мляко се произвежда килограм сирене и кашкавал.
- Тези високомлечни животни изискват качествена храна. Как я осигурявате?
Многокомпонентна е храната, която ние им даваме. Стремим се целогодишно да е еднаква. По принцип овцете не обичат промените. Каквато и да е промяна се отразява на млеконадоя. Грубият фураж си го произвеждаме – обработваме немалко земя в района и в съседните села.
Произвеждаме пшенична и ечемична слама, ливадно сено, суха люцерна, люцернов сенаж. Концентрирания фураж го купуваме.
На животните, които са лактиращи, се дава един вид фураж – високопротеинов. На тези, които се подготвят за раждане или пък са преди първо раждане, даваме по-ниско протеинов фураж, за новородените агнета – рецептата е друга, както и за агнетата за угояване.
- Какво подпомагане за отглеждането на животните получавате?
Първо, субсидия на глава добитък, субсидия за животни под селекционен контрол, за хуманно отношение, също така - обвързана подкрепа за мляко, която изпълняваме без проблем. 100 литра мляко се изисква на овца годишно да се дои, което при нас е доста повече.
- Как се осъществява възпроизводството?
Едно животно може да роди максимум два пъти за една година. При нас не е така. При нас ражда три пъти за две години. Бременността на една овца е 151 дни. Съответно след оагването тя има 15-дневен период, в който млякото е малко и не става за преработка, защото съдържа коластра. Това мляко е за агнетата.
След това започва периодът на лактация, по време на който ние заплождаме животните на 3-4-ия месец след раждането и докато им протича бремеността ние продължаваме да ги доим, като 1-2 месеца преди следващото раждане спираме доенето.
Ние синхронизираме момента на заплождане и след това животните раждат от порядъка на 5 дни, което ни позволява да групираме агнетата и да ги отглеждаме по един и същи начин, за да пораснат по едно и също време.
- Каква заетост осигурявате?
Четирима души се грижат за животните като доене и почистване и един човек, който ги храни механизирано. Доенето е два пъти дневно сутрин и вечер. Още двама души се занимават със земеделието и прибирането на реколтата.
Имаме си ветеринарен доктор, който обслужва фермата, за някои неща ползваме външни специалисти, които ни консултират
- Животните имат ли си имат имена?
В момента всички женски животни се казват Гинка и затова аз на всички им знам името /смее се/.
