Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури призовава рибарите и лицата, стопанисващи рибовъдни стопанства, както и цялата общественост, да не предприемат умишлено действия по увреждане на местообитания на вида и при евентуално срещане на животни от вида, да не прибягват до тяхното прогонване, плашене, нараняване и убиване
В Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури e постъпило уведомление от д-р Николай Коджабашев, гл. ас. в Лесотехнически университет – гр. София, и д-р Теодора Теофилова, гл. ас. в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – Българска академия на науките, относно регистрирането, доказването и документирането на евроазиатски бобър (Castor fiber L.) на територията на Република България (снимка 1).
Евроазиатският бобър (Castor fiber) е вид бобър, който някога е бил широко разпространен в Евразия, но е бил ловуван до почти изчезване както заради козината, така и заради кастореума. Видът е въведен отново в голяма част от предишния си ареал и сега се среща от Испания, Централна Европа, Великобритания и Скандинавия до няколко региона в Китай и Монголия.
Година и половина след първото регистриране на евроазиатския бобър (Castor fiber) в България, учените са събрали научна информация за разпространението на вида по поречието и реките от водосбора на р. Дунав.
Към настоящия момент видът е трайно установен в целия български сектор на р. Дунав, както по брега така и по дунавските острови и три негови притоци – р. Тимок, р. Янтра и р. Русенски Лом.
Видът попада в Приложение ІІ от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - Растителни и животински видове от значение за общността, чието съхраняване изисква обявяването на специални защитни зони. В тази връзка предстоят промени в българското законодателство за въвеждане на вида в списъците за опазване на защитените зони и защитените територии, където са установени местообитания на евроазиатския бобър в България. Последните можете да намерите на картата, представена по-долу (карта 1).
Евроазиатският бобър е един от най-големите живи видове гризачи и най-големият гризач, естественообитаващ Европа и Азия. Дължината му от главата до тялото е 80–100 см с дължина на опашката 25–50 см. Тежи около 11–30 кг. Той е ключов вид, тъй като помага за поддържането на екосистемата, която обитава. Създава влажни зони, които осигуряват местообитание за други видове като европейската водна полевка, евразийската видра и евразийската водна землянка. Чрез изкореняване на крайбрежни дървета и храсти, той улеснява повторното им израстване като гъсти храсти, като по този начин осигурява прикритие за птици и други животни. Бобрите изграждат диги, които улавят утайки, подобряват качеството на водата, презареждат подпочвените води и увеличават водното покритие и храната за пъстървовите и сьомговите риби.
Бобрите са бозайници от разред гризачи (Rodentia), чийто челюстен апарат е пригоден единствено за консумиране на растителна храна. Въпреки това те често са набеждавани като „вредители“ от рибари. Зачестили са сигналите за намерени трупове на удавени или убити бобри или за щети, нанесени от бобри на професионални рибарски съоръжения. Те са активни нощно време, поради което се случва да се оплитат в мрежите и да се удавят.
Опазването на евроазиатския бобър и неговите местообитания ще окаже благоприятно влияние върху местните екосистеми като цяло и в частност ще подобри условията за рибните популации в тях по отношение на хранителния запас, водното покритие и качеството на водата. В този смисъл любителите риболовци, които практикуват хобито си и лицата, стопанисващи рибовъдни стопанства в районите на разпространение на вида, са сред най-заинтересованите от осигуряване на опазващи действия и биха могли да окажат ключова подкрепа в тази посока.
Във основа на гореизложената информация, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури призовава рибарите и лицата, стопанисващи рибовъдни стопанства, както и цялата общественост, да не предприемат умишлено действия по увреждане на местообитания на вида и при евентуално срещане на животни от вида, да не прибягват до тяхното прогонване, плашене, нараняване и убиване.
