Страната ни е усвоила едва 10% от заложените 800 млн. лв. за агроекология
След 2014 г. земеделските производители, които се занимават с агроекология, ще получават значително по-големи субсидии от предоставените им през първия програмен период от 2007 до 2014 г. Това съобщи експертът от министерството на земеделието Александър Атанасов на семинар за усвояването на агроекологичните средства от програмата за селските райони, където на този етап се отчита най-слабо изпълнение.
Ако за конвенционално земеделие след 2014 г. се предвиждат базови плащания за декар обработваема площ плюс още 30% за „екологични практики“, които ще бъдат задължителни за всички фермери, стопаните, които сега развиват агроекология или биоземеделие, ще разчитат и на допълнителни компенсаторни плащания, значително по-големи от сегашните.
Преобладаващата част от биопроизводителите обаче предупреждават, че за да може България да усвои новите средства от европейските фондове, е важно администрацията коренно да промени правилата за работа с бизнеса, довели до невъобразими бюрократични пречки по прилагане на агроекологичните практики.
Отдавна се знае, че от заложените 800 млн. лв. за агроекология, които страната ни има право да използва в периода от 2007 г. до 2014 г., досега не са усвоени и 10%, а тази статистика е катастрофална и говори зле и за бизнеса, и за администрацията, коментира за Investor.bg Ели Илиева, сертифициран биопроизводител, чиято компания е фалирала през миналата година, след като поради чиновнически грешки и нормативен хаос неправомерно е била санкционирана и не е получавала субсидии за отглежданите култури.
Като повечето си колеги и Илиева храни големи надежди за следващия програмен период, когато поради завишените европейски изисквания за прилагане на екопрактиките в земеделието българската администрация най-после ще бъде длъжна да консултира бизнеса по начин, различен от досегашния.
„Очаквам администрацията да копира опита на колегите си в Италия – единствената държава в Евросъюза, която до момента е постигнала 95% усвояване на европейските средства за биоземеделие“, поясни Ели Илиева. Големият принос за тези резултати се дължат основно на италианската администрация, която на място консултира земеделците, склонни да преминат от конвенционално към биоземеделие, припомни Илиева.
Освен че подкрепят стопаните при попълването на документите, които в областта на биопроизводството са много и като брой, и като процедурни правила за сертификацията, чиновниците в Италия са тези, които следят за изтичащите срокове на разрешителните, така че стопаните да не бъдат санкционирани заради неспазване на инструкциите.
Без да имат илюзиите, че италианската практика би могла да се адаптира бързо и на родна почва, предприемачите имат плахи надежди за известен пробив в администрирането на оперативните програми по еврофондовете. Повод за това дава министърът по европейските фондове Томислав Дончев, който припомни, че в новото законодателство ще се заложат процедурни правила, които да позволят на чиновниците на място да консултират проектите.
Фермерите напоследък усещат и лека промяна в посока на сближаване на комуникацията с държавните институции, особено от страна на експертите на фонд "Земеделие".
