Стимулът - да отглеждам чиста храна, казва Калоян Гичев
Тази година призът Млад агробизнесмен на България отиде при младия биопроизводител на лешници Калоян Гичев. Преди да се захване със земеделие, Калоян работи в IT сектора. Днес обаче отглежда 300 дка насаждения в региона на Велико Търново. Историята на младия фермер е повече от интересна. Как настъпва този обрат в живота му и защо?
„Случи се бавно и сложно. Стимулът - да отглеждам чиста храна. Избрах биолешници, защото реших, че това е подходяща култура, върху която мога да трупам опит. Проучих пазара и се оказа, че в световен мащаб има недостиг на биолешници. Затова се надявам нашата продукция да бъде оценена по достойнство.“
За всеки фермер най-важна е пазарната реализация. Калоян Гичев все още не се тревожи за това, защото биолешниците не са влезли в активно плододаване, отглежда ги трета година. Стопанинът е прибрал 150 кг и е доволен от качеството, то отговаря на очакваното от него. Тепърва ще се гледат количества и ще се търси пазар.
„Добре е да изнасяме, за да вкараме повече пари в България. Износът обаче изисква качество и количество. Затова и площите ни са 300 дка – за да отговорим на пазарните изисквания, да се постигне партидност. “
Качество и количество – това са железните принципи на пазара и Калоян е наясно с това. А качеството при трайните насаждения винаги започва от едно и също място – от качеството на посадъчния материал.
„Посадъчният материал е много тежка тема за земеделците в България. Изборът на посадъчен материал е нещо, в което си струва да инвестираш малко повече, за да не се окаже после, че цялото насаждение, време и усилия, които си вложил в него ще пропаднат. Започнах с орехи, но се оказа, че съм избрал посадъчен материал, който на петата, шестата година щеше да изсъхне. Затова изкорених всички орехи, добре, че ги гледах само 1 година. Осъзнах, че земеделие се прави с много акъл, с много знания.“
Така Калоян Гичев стига до посадъчен материал, който се доотглежда у нас, в региона на Пазарджик, но е внос от Италия – най-големият купувач и преработвател на лешници в света. Стопанството на младия фермер от Великотърновско е посетено от проф. Даниела Фаринели, от института в Перуджа, Италия. Тя е експерт по лешниците. И това сътрудничество е в основата на професионалния път на Калоян като фермер.
Бившият програмист не се страхува от високите изисквания към биопроизводителите. Даже напротив – био-то се оказва дори незадоволително в сравнение с идеите на Калоян Гичев за чиста храна, придобита по природосъобразен и щадящ природата начин. Защото младият фермер работи по принципите на биодинамичното земеделие. Все още проучва дали да кандидатства за сертификат – до колко това ще има значение в пазарната реализация на биолешниците.
В България фермите, които имат деметър сертификат, се броят на пръстите на едната ръка. Всички български продукти, които притежават сертификат за биодинамично качество, се изнасят навън. Вероятно това е причината методът да е слабо познат у нас. Неговите поддръжници са убедени в дълбоката философия на биодинамичното земеделие - работиш, без да нарушаваш хармонията в природата. Просто трябва да танцуваш с нея.
Освен акъл, успешното земеделие иска още посвещаване, усещане за мисия. И това чудно момче Калоян Гичев е прекрасен пример за това.
Абсолютно заслужена е наградата Млад агробизнесмен на България. С млади хора като Калоян Гичев, истински посветени на чистото производство, българското земеделие има бъдеще!
Автор: Анета Божидарова
