Николай Ралчев: Биологичното земеделие има бъдеще, но секторът се нуждае от по-добра държавна политика, контрол и достъп до пазара
Биологичното производство в България се развива в положителна посока, но растящите разходи за горива и труд, трудният достъп до пазара и недостатъчната информираност на потребителите продължават да поставят сектора под сериозен натиск. Това коментира биопроизводителят Николай Ралчев в разговор за АГРО ТВ.
По думите му обществото постепенно започва да разбира по-добре значението на биологично произведената храна, но производителите и държавата трябва да инвестират повече усилия в популяризирането на начина, по който се създава тази продукция.
Биопроизводството трябва да бъде показвано на място
Според Ралчев една от най-ефективните форми за популяризиране на биоземеделието са посещенията в реални стопанства, където потребителите могат да се запознаят с производствения процес, необходимия труд и характеристиките на крайния продукт.
Той критикува подхода, при който значителни публични средства се насочват основно към големи фестивални събития. По думите му миналогодишна инициатива за популяризиране на биопроизводството във Велико Търново е струвала между 200 хил. и 300 хил. евро, докато според него по-добър ефект би имала подкрепата за десетки малки инициативи и дни на отворените врати в различни региони.
В собственото му стопанство през тази година над 1300 души са посетили полетата по време на розобера, като са имали възможност да се запознаят с производството и да опитат биологични продукти.
Горивата и ръчният труд повишават себестойността
Един от най-сериозните проблеми пред биологичните производители остават увеличените производствени разходи.
Ралчев посочва, че при биологичното производство се налагат повече обработки и преминавания през полето. В някои случаи техниката трябва да влезе в насажденията седем-осем пъти, което означава по-високо потребление на гориво и повече разходи.
Към това се добавя и големият дял на ръчния труд.
„При нас има изключително много ръчна работа. Тя става все по-скъпа и все по-трудно достъпна“, обобщава производителят.
Резултатът е нарастваща себестойност, която постепенно се прехвърля и върху крайната цена на биологичните продукти.
Потребителят първо гледа цената
Именно цената се превръща в едно от най-сериозните препятствия пред развитието на вътрешния пазар.
По думите на Ралчев субсидиите не се увеличават със същите темпове като производствените разходи, което принуждава стопанствата да търсят нови канали за реализация и по-директна връзка с потребителя.
Според него производителите трябва да достигнат до хората, които са готови да платят повече за продукт с доказан произход и качество. В същото време икономическите затруднения както в България, така и в Европа ограничават възможностите за публична подкрепа.
Кооперирането има потенциал, но административните проблеми остават
Николай Ралчев вижда перспектива и в обединяването на производителите, но предупреждава, че създаването и работата на групи и организации често се затрудняват от административни и счетоводни изисквания.
По думите му при общата техника, закупена от групи производители с европейска подкрепа, възникват въпроси за нейното използване, амортизация и отчитане.
Според него администрацията трябва да реагира по-бързо при появата на подобни проблеми и да разглежда земеделския производител като предприемач, който създава продукция и работни места, а не като потенциален нарушител.
Розопроизводството има нужда от наука и по-силен контрол
Особен акцент в разговора е поставен върху българското розопроизводство, за което правителството заявява намерение да бъде сред приоритетните отрасли.
Според Ралчев един от проблемите е недостатъчната научно-развойна дейност, включително разработването и изпитването на препарати, подходящи за растителна защита при биологично отглеждане на рози.
Той настоява и за по-силен държавен контрол върху произхода и качеството на розовото масло.
По думите му в миналото репутацията на България е била засегната от случаи на продукти, представяни като българско розово масло, но съдържащи суровини или масла с друг произход. Според него контролът върху вноса от трети държави и проследяването на продукцията трябва да бъдат значително по-строги.
Високата себестойност остава основното предизвикателство
Българското биологично и розопроизводство имат потенциал за развитие като висококачествени и бутикови производства, но растящата себестойност все по-силно ограничава конкурентоспособността им.
„Пазарът първо се ориентира по цената и след това по качеството“, обобщава Николай Ралчев.
Според него бъдещето на сектора ще зависи от по-доброто взаимодействие между производители, потребители, наука и държава, както и от способността на стопанствата да достигат директно до хората, които търсят качествена и чиста храна.
Вижте целия разговор с Николай Ралчев по АГРО ТВ.
