Учените смятат, че срещу носовете Калиакра, Галата, Емине и Маслен нос е нужно да се обособят подводни резервати
Да се отворят „прозорци”, в които да се тралира за рапани, а след пълното им изземване районите да се оставят в покой, предлагат от Института по рибни ресурси във Варна, пише dariknews.bg. След една-две години чрез разселването на ларви и животни от съседни райони те отново трябва да бъдат възстановени, се казва в изследване на специалисти. Те смятат, че срещу носовете Калиакра, Галата, Емине и Маслен нос е нужно да се обособят подводни резервати, в които тралирането да бъде забранено. Резерватите ще служат за разселване на животни или техните ларви в районите, в които се извършва дънно тралиране. Това трябва да се направи, за да се избегне тоталното унищожаване на дънните ценози и създаване на възможности за оползотворяване на морските живи ресурси в Черно море, смятат учените.
След 80-те години на миналия век настъпилите екологичните промени, както и прекомерният улов на промишлените видове риби в Черно море доведоха до намаляване на техните запаси. Като алтернатива вниманието на риболовни организации и фирми се насочи към експлоатацията на нерибни морски ресурси. От деветдесетте години на 20-ти век Институтът по рибни ресурси – Варна провежда изследвания върху някои стопански ценни нерибни ресурси – черна мида, рапана, бялата пясъчна мида.
Рапанът е инвазивен за фауната на Черно море вид и е единствен, който в момента има експортна стойност. От друга страна той дава работа на голяма част от населението по нашето крайбрежие. Навлизайки в Черно море, този вид намира благоприятни условия за съществуване, а основната му храна се оказва черната мида. В резултат на това запасите от нея са напълно унищожени през 70-те години на миналия век. След регулярното ловене на рапаните през последните години настъпва равновесие между двата вида. Направени изследвания през 2005 г. за установяват, че запасите от черна мида са от около 100 хил. тона.
В същото време резултатите по отношение на рапана показват преобладаване на маломерни екземпляри. Още тогава специалистите обявяват опасността, че може да се достигне до подронване на запаса на рапаните. Заедно с изземването им чрез дънно тралиране, се нарушава горният повърхностен слой на грунта, в който живеят много други зообентосни организми, които са филтратор на водата, а от друга страна храна за бентосни и пелагични видове риби, обясняват от Института по рибни ресурси.
