С европейско финансиране към високотехнологично земеделие и череши
В подножието на Тракия, сред подредени редове от млади дървета и модерни оранжерийни конструкции, Георги Христов показва един от най-нестандартните проекти в българското овощарство – производство на череши в контролирана среда. Идея, която допреди години звучеше почти невероятно, днес вече дава първите си плодове.
Новост за България, но не и за света
Новината за оранжерийни череши изненадва дори хора от сектора. Христов обаче уточнява, че технологията не е напълно нова в глобален мащаб.
Първите експерименти с отглеждане на череши в оранжерии започват около 2010 година в Южна Америка – основно в Чили и Мексико. В Европа технологията навлиза малко по-късно, като най-голямо развитие има във Великобритания.
„Там вече се използват масово полиетиленови оранжерии тип ‘щора’, особено за ягодоплодни култури. Постепенно започнаха да навлизат и черешите“, обяснява производителят.
В Европа опити има и в съседни страни – Румъния, Гърция, както и в България. У нас вече съществуват няколко подобни оранжерии – в Петрич, Кюстендилско и района на Сливен.
Ограниченията на природата и опитите в България
Въпреки интереса, не всички експерименти са успешни. Христов подчертава, че при овощните култури контролът в оранжерия има своите граници.
„Овощните видове не могат да бъдат целогодишно в затворена конструкция. Имало е опити, включително в Пловдивско, които са се провалили“, казва той.
Причината е в биологията на растенията – черешите се нуждаят от период на покой и естествен цикъл. Оранжерията може да ги защити от слана, дъжд и градушки, но не може напълно да замени сезоните.
Европейските програми като двигател на развитие
Пътят на Христов в земеделието е силно свързан с европейското финансиране. Той не крие, че именно програмите са му дали възможност да започне мащабни инвестиции.
„Ако не беше програма САПАРД, нямаше да направя тази инвестиция. Стартирахме с малиново насаждение и се развихме стъпка по стъпка“, разказва той.
С времето той разширява дейността си – ягоди, малини, къпини, както и модерни производствени бази. Един от проектите му включва дори въвеждането на целогодишно производство на ягоди в България.
„За няколко години преминах през различни култури и технологии. В един момент дори изградихме база за разсад, която липсваше в страната“, допълва той.
Новият проект – оранжерийни череши на 45 декара
Днес Христов управлява мащабен проект, който комбинира традиционно и оранжерийно производство. Общата площ достига около 45 декара, от които 28 са в оранжерийни конструкции.
Инвестицията е значителна – около 1,3 милиона лева, като половината са финансирани по европейска програма за развитие на селските райони.
„Първоначално идеята беше да са ягоди, но пазарът на труда ни накара да променим посоката. Избрахме култура, която изисква по-малко човешки ресурс“, обяснява той.
В проекта е включена и модерна производствена база с площ около 700 кв. м, която ще служи за охлаждане, сортиране и пакетиране на продукцията.
Пазарът и очакваните цени
Ранните череши в оранжерии се очаква да бъдат премиум продукт. Христов не крие, че цените ще бъдат високи.
„Говорим за период от 30–40 дни, в който продукцията ще излиза на пазара. В началото цените могат да бъдат много високи – дори двуцифрени стойности в евро за килограм“, казва той.
В същото време той е убеден, че има ниша за подобен продукт – както на българския, така и на външни пазари, включително Румъния.
Бъдещето – автоматизация и по-малко човешки труд
Една от основните цели на проекта е максимална автоматизация.
„Искаме да сведем човешкия труд до минимум – основно резитба и бране. Всичко останало да бъде автоматизирано“, казва Христов.
В плановете му влизат модерни технологии – автоматизирани системи за поливане, проветряване, роботи за косене, а дори и дронове за пръскане.
„Идеята е тук да работят 3–4 души за цялото стопанство, извън брането“, допълва той.
Скептицизмът към европейските програми
Христов не избягва и по-трудната тема – критиките към европейското финансиране.
„Има колеги със скептицизъм, често заради бюрокрацията или лош опит. Да, има трудности“, признава той.
Въпреки това собственият му опит е положителен – реализирани проекти, получени средства и работещи инвестиции.
„При мен всичко е вървяло нормално. Проблемите са по-скоро изключения, но съществуват“, уточнява той.
Личният път – от София до земеделието
Въпреки че е родом от София, Христов не се колебае да се нарече човек на земята.
„От малък съм израснал на село. Работил съм в градини, в консервни фабрики, с череши, тютюн – това е част от живота ми“, разказва той.
И днес, десетилетия по-късно, той продължава да комбинира бизнес, технологии и земеделие.
Бъдещето
Проектът за оранжерийни череши е не просто инвестиция, а опит за нов модел в българското овощарство – по-интензивен, технологичен и ориентиран към пазара.
„Не мисля да спирам дотук. Има още потенциал за развитие, но всичко зависи от пазара и от това как ще се реши проблемът с работната ръка“, казва Георги Христов.
Историята му показва как традиционното земеделие може да се срещне с високите технологии – и да даде нов вкус на бъдещето.
