С инвестиции и иновации затваряме цикъла от полето до продукта
Самет Басри е земеделски производител от Шуменския регион, който развива мащабно стопанство със затворен цикъл – от полето, през животновъдството, до крайния продукт. Дейността му обхваща земеделие, говедовъдство и преработка, а философията му е ясна: без добавена стойност българският производител няма как да бъде конкурентоспособен.
23 хиляди декара земя и класически култури
В стопанството на Самет Басри се обработват между 22 и 23 хиляди декара земеделска земя. Отглеждат се основните за региона култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и люцерна, която е ключова за изхранването на животните.
„Люцерната ни дава възможност да сме по-независими при фуражите и да затворим цикъла още на полето“, обяснява земеделецът.
Полето днес: кал, дъжд и чакано облекчение
Към момента картината на полето е сравнително добра. Сеитбата е извършена, макар и при трудни условия.
„Газихме малко в калта, беше трудно, но този дъжд го чакахме от много време. За нас не беше проблем – по-скоро облекчение“, споделя Басри.
Климатичните промени – все по-сериозно предизвикателство
Темата за климата според него е дълга и тежка. Промените вече се усещат осезаемо – редуват се периоди с проливни валежи и дълги месеци суша.
„Земята става все по-трудна за обработване. В една година вали прекалено много, в друга – по шест месеца няма капка дъжд. Тези проблеми ще стават още по-големи“, убеден е той.
Затова стратегията е ясна – по-малко обработки, по-ниски разходи и максимална ефективност.
Раздробената земя – хроничен проблем
Поземлените отношения също са сред сериозните трудности. Според Самет Басри това е проблем за всички земеделци.
„След връщането на земите през 90-те години те се раздробиха изключително много. Собствениците станаха все повече, а парцелите – все по-малки. На един декар вече има по няколко собственици“, обяснява той.
Европейската подкрепа – възможност, която трябва да се използва
Стопанството активно кандидатства по различни програми и мерки.
„Доволни сме от подкрепата. Работим и се стараем да участваме в колкото се може повече програми и да се възползваме от възможностите, които дава Европейският съюз“, казва Басри.
До момента са реализирани редица проекти по Програмата за развитие на селските райони, а сега се подготвят нови кандидатури по актуалните интервенции Г.1, Г.1.1 и Г.2 от Стратегическия план на България.
Повече пари за животновъдство и преработка – правилна посока
Според него новият програмен период ясно показва промяна във фокуса – по-малко средства за чисто земеделие и повече за животновъдство, преработка и добавена стойност.
„Това е много добре. Ние не можем да се конкурираме с руската пшеница или американската царевица. Единственият път е добавената стойност“, категоричен е фермерът.
От растениевъдство към затворен цикъл
Пътят към затворения цикъл е постепенен. В първите 5–6 години стопанството се е занимавало само със земеделие. След това са закупени животни и в продължение на около 15 години е развиван комбиниран модел растениевъдство–животновъдство. Логичната следваща стъпка е преработката.
„Решихме да затворим цикъла с производство на млечни и месни продукти“, разказва Самет Басри.
Холщайн, Абърдийн Ангус и Лимузин
Във фермата се отглеждат говеда с различно направление. Млечното стадо е от порода Холщайн, а месодайното – Абърдийн Ангус и Лимузин.
Продукцията се реализира основно в Северозападна България, включително чрез собствени магазини.
„Така имаме директен контакт с клиентите и много бърза обратна връзка. Освен това можем по-добре да контролираме цената и да предложим по-добро качество на по-достъпна цена“, допълва той.
Фокус върху месодайното направление
Плановете за бъдещето включват разширяване на месодайното говедовъдство. „В Европа ще има сериозен недостиг на говеждо месо. Ние трябва да инвестираме и да задържим добавената стойност тук“, убеден е фермерът.
Селекцията – неизбежна стъпка напред
Подобряването на генетиката е друг важен приоритет. „Едни животни при една и съща храна качват 2 кг, други – 1,2 кг. Същото е и при млякото. Генетиката е ключът“, казва Басри.
Хуманно отношение и роботи за отглеждане на телета
Фермата отдавна е премахнала клетките за телета. Първо са заменени единичните боксове, после и те са отпаднали напълно.
„Телетата са социални животни. От години работим с групово отглеждане и роботи“, обяснява Басри. Роботите хранят телетата по 4–5 пъти дневно с по-малки порции, дезинфекцират автоматично след всяко хранене и сигнализират при отклонения в поведението.
Собствена мандра, кланица и енергийна независимост
Фермата разполага със собствена мандра и фабрика за месопреработка, включително кланица, изградена по проект. Преработката на млякото и месото е финансирана със собствени и банкови средства.
„Работим изцяло със собствени суровини. Инвестирахме много, за да затворим цикъла“, подчертава земеделецът.
Стопанството разполага и със собствен фотоволтаичен парк, батерии за съхранение на енергия и дълбок сондаж за вода.
„Ако разходите са високи, няма как да сме конкурентни. Качеството не се пипа, но трябва да произвеждаме по-евтино“, обобщава той.
Капацитет и производство
Фуражният капацитет е голям – половината от земята осигурява изхранването на животните, а останалата продукция се продава. Мандрата има капацитет от 10 тона на ден, като в момента се произвеждат около 8 тона мляко дневно. В месопреработката капацитетът е натоварен на около 95%.
Технологиите – ключ към устойчивостта
Бъдещето, според Самет Басри, е в технологиите. „Трябва да инвестираме в машини, роботи и автоматизация, за да намалим разходите за труд и да произвеждаме по-качествено“, смята той.
Земеделие по наследство и поглед към бъдещето
Земеделието е семейна традиция. „Взех стопанството от баща ми. Имам три деца и ги уча да обичат земята и животните. Ще съм най-щастливият човек, ако успея да го предам нататък“, споделя Самет Басри.
Репортаж на Инес Златанова
