Мотото му тази година е "Заедно срещу глада"
"Пълни кофи за боклук на Север, съсипани реколти на Юг. Ако нямаше прахосничество на храни, гладуващите днес щяха да имат прехрана," съобщават от Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) днес, 16 октомври, когато светът чества Световния ден на прехраната.
Мотото му тази година е "Заедно срещу глада". По този повод генералният секретар на ООН Бан Ки Мун призова световната общественост да се обедини в борбата срещу недохранването. Над 900 милиона души по света страдат от недохранване, сочат данните на ООН. Най-силно засегнатите от глада държави са Бурунди, Конго, Еритрея, Чад и Етиопия.
В същото време една трета от световното производство на храни се "губи или пропилява" поради немарливост или липса на адекватни средства за складиране и разпространение в търговска мрежа. Става дума за 1,3 милиарда тона храни годишно, посочват от ФАО, чиято централа е в Рим. Италианското правителство планира днес да предложи на служителите на ФАО обяд от "изгубени" храни.
Само с една четвърт от изхвърлената годна храна биха могли да се нахранят 842 милиона души, които все още страдат от глад в света", изчислява Роберт ван Отердийк, експерт по хранително-вкусовата промишленост, който отговаря за селските инфраструктури в централата на световната организация.
По негови данни, ако това прахосничество се елиминира, световното производство на хранителни продукти ще трябва да се увеличи само с 32%, за да бъдат изхранени 9-те милиарда души, които ще населяват планетата през 2050 г. Сега се налага над 60% ръст. Преодоляването на този проблем е добре и за човечеството, и за планетата, защото увеличаването на земеделските продукти в толкова голяма степен би струвало скъпо от гледна точка на земеделски участъци, вода и енергия.
От 40 години ФАО обръща сериозно внимание на проблема, който непрекъснато се усложнява заради урбанизацията и глобализацията. Веригите от производството до търговската мрежа стават все по-дълги. "Все тичаме след решенията", признава Отердийк, цитиран от АФП.
Плодовете и зеленчуците са най-прахосваните храни - близо 50% от тях се губят, преди да стигнат до чинията на масата. Следват ги морските дарове (35 на сто) и зърнените култури (близо една трета).
В развитите промишлени страни пилеенето на храни идва от избора човек да изхвърли все още годни за употреба храни от санитарни съображения или дори от естетически.
Според ФАО, която миналата година обяви програмата си "Да пестим храната" ("Save Food"), всеки трябва да оцени загубите си и да финансира решенията."
