Регулациите върху търговските практики не противоречат на свободния пазар, смята икономистът
Измененията в Закона за защита на конкуренцията вървят в правилната посока, макар и да предизвикват сериозни обществени и политически дебати. Това заяви за АГРО ТВ икономистът Георги Вулджев.
Според него в българската агрохранителна верига от години съществуват структурни проблеми, особено в отношенията между производители, дистрибутори и търговски вериги.
„През последните 3-4 години наблюдаваме устойчив ръст на печалбите в търговията на дребно, докато при производителите – растениевъди и животновъди – динамиката е обратната. Това показва, че търговците са се облагодетелствали от икономическата ситуация, но тази повишена печалба не достига до производителите“, коментира Вулджев.
По думите му страната става все по-зависима от внос, а производството на редица хранителни продукти в България се е сринало през последните години. В същото време големите търговски вериги, които често съчетават търговия на дребно и дистрибуция, укрепват позициите си спрямо местните производители.
Икономистът подчерта, че новите текстове в закона целят ограничаване на нелоялни практики, чрез които търговците прехвърлят икономически риск и разходи към производителите.
Сред предложените мерки е и ограничаването на сериозните разлики в надценките при сходни продукти. Според Вулджев досега е било възможно големите вериги да поставят по-ниски надценки на собствените си марки и значително по-високи на продукти на външни производители.
„Това е форма на нелоялна конкуренция. Производителите трудно могат да се противопоставят, защото са силно фрагментирани и значително по-слаби икономически“, посочи той.
Вулджев отбеляза още, че България досега е поддържала сравнително либерален режим спрямо търговците в сравнение с други европейски държави. По думите му подобни регулации съществуват в редица страни от ЕС, включително Франция и Германия.
Като ключов проблем той открои и модела на субсидиране в земеделието.
„Необходимо е окрупняване и коопериране. Трябва да се промени логиката на субсидиите – не просто да се подпомага обработваемата площ, а реалното производство“, смята икономистът.
По темата за т.нар. „справедливи цени“ Вулджев заяви, че предпочита термина „обосновани цени“.
„Не става дума за държавен произвол, а за това търговецът да може икономически да обоснове защо определена надценка е толкова висока“, поясни той.
Според него въвеждането на регистър за проследяване на цените по цялата агрохранителна верига – от производителя до магазина – би било полезна мярка. Така институциите ще могат в реално време да следят за изкривявания и злоупотреби.
В разговора беше засегната и темата за инфлацията и ефекта от присъединяването към еврозоната. Вулджев изрази мнение, че приемането на еврото води до допълнителен инфлационен натиск, като даде пример с Хърватия.
„В много държави след присъединяване към еврозоната се наблюдава ускоряване на инфлацията. За съжаление, и България върви по подобна траектория“, коментира икономистът.
Той обаче подчерта, че краткосрочно овладяване на инфлацията е трудно, а ефект от новите регулации би могъл да се усети едва след няколко години, ако мерките се прилагат последователно и ефективно.
