Хлябът поскъпва, яжте зрелища

Всеки ден бизнесът алармира, че потъва, зове за подкрепа, но адекватна засега не се задава

Всеки ден бизнесът алармира, че потъва, зове за подкрепа, но адекватна засега не се задава

Всеки ден бизнесът алармира, че потъва, зове за подкрепа, но адекватна засега не се задава

Хлябът поскъпва. Не шоково, както някои други храни. Пълзящо, с възходяща тенденция. Изненада няма. Поначало знаем – както вече години се напомня, той е най-евтин в България. Какво да се прави – производителите се съобразяват с по-тънкия ни, иначе европейски джоб. Този път обаче поскъпването на насъщния е част от сериозни пазарни трусове по хранителната верига. И то в цял свят. Цените лъкатушат около пикове, рекордни за последните години. Ковид пандемията принуди ЕС да заговори с тревога за продоволствената сигурност.

От борбата за хляб – образно казано, започва всяка революция. Хлябът е социална и политическа категория. Табелките с неговите цени често се сменят – разбира се, растат. Не че ще ни стане по-топло от анализа на експертите за този процес, но все пак. Става въпрос за едно изключително енергоемко производство. Цените на тока и газа зашеметяващо вървят нагоре. С 400 % е поскъпнало електричеството, с 500% - синьото гориво. И то за изключително кратък период. Като капак – цените на зърното също се изстреляха нагоре. Как така, нали имахме от хубава, по-хубава реколта? Да не се задълбаваме – но ние сме част от европейския и световния пазар. Пшеницата е борсова стока. Там се диктуват цените и те са това, което са и у нас. Ние случихме на добра реколта, но други страни – по-големи производители от България, нямаха този късмет.

И така – голямо търсене, по-малко предлагане, всичко е ясно. У нас хлебарите вече купували брашното за 1000 лв./тон. Информацията в БНР изнесе Мариана Кукушева – председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Т.е. двата основни фактора в себестойността – брашно и енергия, държат ценови рекорди. Всеки ден бизнесът алармира, че потъва, зове за подкрепа, но адекватна засега не се задава. Този път твърденията за фалити са реални, а не плод на хленч. Кои от хлебарския бизнес ще хлопнат кепенци? Ясно като бял ден – малките и средните, които били гръбнакът на икономиката. Кварталните пекарни, производителите на готовите закуски, както Кукушева предупреждава. Големите може да не рухнат – имат вероятно опции за поемане на пазарния удар. Най-важното – имат трайни търговски контакти, пазарите са сигурни. Те могат да си позволят по-плавно вдигане на цените. Остава някак скрито и недоизречено – че точно в този труден момент за бранша, трябва най-после да се разреши огромния проблем – сивата икономика. На дебела сянка там пребивава голяма част от този бизнес. Години наред. Всички го знаят. И си затварят очите. Защо ли, докога? Ако тези пекарни се затворят, пазарната ниша за изрядните производители се разширява. Не че и този път някой ще си мръдне пръста. Нулева корупция иначе се задавала. Нулева нетърпимост към крадците. С хляб и сол посрещаме скъпи гости. Ама в този символ, се оказа, и солта поскъпнала с 12 ст. 9% ДДС за храните? Твърдо „не“ за сетен път. Лошото е, че и цялата ни потребителска кошница се сви до бедна кошничка. Без оглед за промени – дълго време. За това пък яко ни захранват с пошли политически зрелища.

Коментар на Валентина Спасова

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.