Всеки ден бизнесът алармира, че потъва, зове за подкрепа, но адекватна засега не се задава
Хлябът поскъпва. Не шоково, както някои други храни. Пълзящо, с възходяща тенденция. Изненада няма. Поначало знаем – както вече години се напомня, той е най-евтин в България. Какво да се прави – производителите се съобразяват с по-тънкия ни, иначе европейски джоб. Този път обаче поскъпването на насъщния е част от сериозни пазарни трусове по хранителната верига. И то в цял свят. Цените лъкатушат около пикове, рекордни за последните години. Ковид пандемията принуди ЕС да заговори с тревога за продоволствената сигурност.
От борбата за хляб – образно казано, започва всяка революция. Хлябът е социална и политическа категория. Табелките с неговите цени често се сменят – разбира се, растат. Не че ще ни стане по-топло от анализа на експертите за този процес, но все пак. Става въпрос за едно изключително енергоемко производство. Цените на тока и газа зашеметяващо вървят нагоре. С 400 % е поскъпнало електричеството, с 500% - синьото гориво. И то за изключително кратък период. Като капак – цените на зърното също се изстреляха нагоре. Как така, нали имахме от хубава, по-хубава реколта? Да не се задълбаваме – но ние сме част от европейския и световния пазар. Пшеницата е борсова стока. Там се диктуват цените и те са това, което са и у нас. Ние случихме на добра реколта, но други страни – по-големи производители от България, нямаха този късмет.
И така – голямо търсене, по-малко предлагане, всичко е ясно. У нас хлебарите вече купували брашното за 1000 лв./тон. Информацията в БНР изнесе Мариана Кукушева – председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Т.е. двата основни фактора в себестойността – брашно и енергия, държат ценови рекорди. Всеки ден бизнесът алармира, че потъва, зове за подкрепа, но адекватна засега не се задава. Този път твърденията за фалити са реални, а не плод на хленч. Кои от хлебарския бизнес ще хлопнат кепенци? Ясно като бял ден – малките и средните, които били гръбнакът на икономиката. Кварталните пекарни, производителите на готовите закуски, както Кукушева предупреждава. Големите може да не рухнат – имат вероятно опции за поемане на пазарния удар. Най-важното – имат трайни търговски контакти, пазарите са сигурни. Те могат да си позволят по-плавно вдигане на цените. Остава някак скрито и недоизречено – че точно в този труден момент за бранша, трябва най-после да се разреши огромния проблем – сивата икономика. На дебела сянка там пребивава голяма част от този бизнес. Години наред. Всички го знаят. И си затварят очите. Защо ли, докога? Ако тези пекарни се затворят, пазарната ниша за изрядните производители се разширява. Не че и този път някой ще си мръдне пръста. Нулева корупция иначе се задавала. Нулева нетърпимост към крадците. С хляб и сол посрещаме скъпи гости. Ама в този символ, се оказа, и солта поскъпнала с 12 ст. 9% ДДС за храните? Твърдо „не“ за сетен път. Лошото е, че и цялата ни потребителска кошница се сви до бедна кошничка. Без оглед за промени – дълго време. За това пък яко ни захранват с пошли политически зрелища.
Коментар на Валентина Спасова
