Фрагментираният пазар затруднява производителите да се наложат над глобалните играчи
Зад стените на бившия бенедиктински манастир близо до Мюнхен пивоварите от Weihenstephan все още усъвършенстват своите техники след почти 1000 години правене на бира. Откакто св. Корбиниан и неговите монаси създават за пръв път напитката от местен хмел, най-старата пивоварна в света продължава да съществува, но за много други като нея добрите времена свършиха, разказва Reuters.
Консумацията на бира спадна с над една трета през последните 25 години в Германия, която е най-големият производител на алкохолната напитка в Европа. Това доведе до повишаване на конкуренцията и до намаляване на цените. Докато младите германци се обръщат към спиртните и неалкохолните плодови напитки, продажбите на бира са спаднали с 2% само за миналата година. Традиционните семейни пивоварни, които са под натиск и заради повишените разходи за енергия, стъкло и малц, се борят за оцеляването си, а някои са принудени да затворят врати.
"Пазарът е изключително напрегнат. Трябва или да намалиш цените, или да развиеш нов вид бира и да го продаваш като висококачествен", обяснява пред Reuters Йозеф Шрадлер, който управлява Weihenstephan. Според него свиващият се пазар заплашва малките и средните пивоварни в Германия.
В опит да повдигне слабият експорт секторът се опитва да вкара в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО известния закон за чистотата, според който бирата трябва да се прави само от четири съставки – малц, хмел, мая и вода.
Тежък удар
Германската бирена асоциация DBB бие тревога: "Рискуваме бирата да се превърне в остарял продукт." Според нея никъде другаде по света не е по-скъпо да правиш напитката и толкова евтино да я продаваш, както е в Германия.
Всичко това е удар за страна, в която песните за бирата са част от националната култура. Германците все пак пият повече от алкохолното питие на глава от населението, отколкото където и да било в света с изключение на австрийците и чехите, пише "Дневник".
Традиционните семейни пивоварни обаче са засегнати тежко. Броят на средните по големина предприятия е спаднал значително през последните 20 години. Сред тези, които затвориха врати, са Torgauer Brauhaus, Schlossbrauerei Schwerin и Hofbrauhaus Bad Arolsen. Една от причините е, че фрагментираният пазар затруднява производителите да се наложат над глобалните играчи. От почти 1350 пивоварни в Германия над 900 произвеждат само по 5000 хектолитра на година или по-малко.
Само два международни гиганта присъстват в страната. Това са ABInBev, който притежава Beck's – най-голямата марка за износ в Германия, и Carlsberg, който държи Holsten. Най-много бира в страната днес продава германската Radeberger Group, която притежава Jever, Berliner Pilsner и марката Radeberger, варена близо до Дрезден.
Преди две десетилетия пивоварните в Германия процъфтяваха и търсенето беше рекордно. Но те пропуснаха важни тенденции като тази да правят бира с различни вкусове и не инвестираха достатъчно в развиващите се пазари, смята Тревър Стърлинг, специалист по напитките в Bernstein. Същевременно глобалните играчи в страната се затрудняват заради специфичността на вътрешния пазар и нямат намерение да инвестират повече.
Намиране на ниша
"Имиджът на бирата в Германия не е обгрижван. Тук бирата е нещо, което се взема за даденост", казва Шрадлер. Според него опитът да се вкара законът за чистотата в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО може да помогне на експорта, но не е панацея.
В опит да повишат продажбите някои пивоварни се опитват да се възползват от търсенето на специална бира. Производителят Stoertebeker например се фокусира върху по-скъпата бира, която "изглежда и мирише по различен начин и има различен вкус" и освен това върви добре с храната. Други пивовари прибавят различни вкусове, като например този на цитрус. Иновациите са ключът към успеха, както и постоянното търсене на начини за подобряване на алкохолната напитка.
Заради слабия домашен пазар износът е друга опция. Но много пивоварни изпуснаха удобния момент, когато времената бяха добри и не им се налагаше да гледат навън. "Това време свърши преди 10-15 години, когато осъзнахме, че пазарът се свива. Сега компаниите се обръщат към експорта, но е прекалено късно", смята Шрадлер.
