Силово присъствие в големите търговски вериги е невъзможно
Представители на агробизнеса проведоха поредна среща с политическото ръководство на земеделското министерство. Да се изслушват проблемите, породени от истинското бедствие за икономиката – войната в Украйна, е наистина належащо. Въпросът е дали се търсят практически решения, реално изпълними ли са взетите решения. Или дебатите остават част от политически реверанс към бизнеса.
Никак не е изненадващо, че отново – за кой ли път, големите търговски вериги са на прицел. Всъщност, стана традиция по време на кризи те и само те да са виновни за липсващите пазари. Както последно беше в разгара на Ковид пандемията. Помним как предишният министър Танева настояваше за по-сериозно присъствие на български храни в търговските вериги. След пререкания, естествено, се стигна до компромисно решение. Никой не даде статистика обаче – колко земеделски производители, с какви количества стока са се възползвали от това политическо решение. Да, политическо, защото на един пазарен субект никой не може да налага от кого да купува. Разбира се, има европейска регулаторна рамка за правилата на играта. Кои практики са забранени, кога има злоупотреба с пазарна сила.
Сега започва нова битка с търговските вериги. Уж заради последствията от войната. Обаче погледнато реално, поставените сега проблеми на българския производител, изложени на срещата с министър Иванов, си имат дълга предистория. Някои предложения на земеделците звучат твърде странно, твърде изолирани са от фундаменталните пазарни правила. Да се изкупи първо българската земеделска продукция и едва като свършела - да се зарежда с вносна. Което означава какво – Полша или Испания ни предлагат огромни партиди ябълки, по-евтини от българските, но ние казваме – ще почакате малко, да свършат българските.
Има и други екзотични предложения от гледна точка на пазарните правила. Да се твърди, че търговците едва ли не мразят българския производител е твърде наивно. Просто се следва интересът и се търси печалбата. И нищо по-нормално от това. Колкото до вечното твърдение: „Те ни извиват ръцете“ да участваме в промоции и реклама, със сигурност има основание за това. Променен беше, и то преди година, Законът за защита на конкуренцията. След бурни дебати и скандали дори. Сдружението за модерна търговия защитаваше яростно интересите на търговските вериги. Обаче задължителното транспониране на българското законодателство с две европейски директиви беше направено. Нелоялните търговски практики би трябвало да се ограничат. Например, за малотрайните храни плащанията не могат да се бавят повече от 30 дни или да се отказва договор последния момент и т.н. Контролните органи – на европейско ниво и тези на страните членки, си сътрудничат при проверки. И т.н.
Хайде обаче българският производител да разбере: силово присъствие в големите търговски вериги е невъзможно. Пътят е ясен: сдружения, големи партиди с еднакво качество. Другото е политиканстване.
Коментар на Валентина Спасова
