Нови доказателства на анализатори
За периода 2001-2007 г. делът на аграрния сектор в БВП намалява над два пъти, което контрастира с размера на субсидиите, изсипани в земеделието. Въпреки че размерът на държавните помощи са нараснали четири пъти през отчетния период, отрасълът продължава да дърпа икономиката. Тези изводи се налагат от изследване на Института за пазарна икономика за ефекта от субсидирането върху развитието на селското стопанство.
До 2007 г. в българското земеделие са влезли 2.5 млрд. лв. държавни и европейски помощи, които са концентрирани изключително в големите стопанства. Дори при изплащането на евросубсидиите, 80 на сто от тях са разпределени между 5 % от фермерите. Въпреки че по същество субсидиите нямат социален ефект, те не се реинвестират достатъчно, за да повишат ефективността на производство, заключават експертите.
"Фокусът на земеделските производители не пада върху потребителите, а върху управляващите, от които зависят субсидиите. Така се стига до ситуацията те да се преразпределят възможно най-много в нечия полза, което изкривява смисъла на това подпомагане",коментира Петър Ганев от ИПИ.
Изводите на икономистите са, че субсидиите от бюджета и данъчните облекчения трябва да се премахнат, а за сметка на това се създадат по-добри условия за развитие на предприемачеството, като се ограничи и бюрокрацията. От ИПИ съветват субсидиите постепенно да изчезнат.
