Европейските министри на земеделието се разединиха в понеделник в позициите си по новите предложения на Европейската комисия за реформи във винения сектор, особено що се отнася до изкореняването, дори и сведено до по-малки размери от предвидените, на огромни площи лозя.
"Никога не сме подкрепяли изкореняването", заяви германският земеделски министър Хорст Зеехофер. "Не ни изглежда разумно да се унищожават лозарски площи, докато в същото време вносът на вино в Европа се увеличава. Това не е икономическият отговор, който се надявахме да получим при една реформа на европейския винен сектор", добави той.
На 4 юли комисията трябва да представи официално нов план за преустановяване на свръхпроизводството на вино в ЕС, заради което бе предложено да се изкоренят 200 хил. хектара лозови насаждения. Първоначалният й проект предвиждаше унищожаването на 400 хил. хектара, което предизвика яростна съпротива сред лозарите.
Европейският комисар по земеделието Мариан Фишер Боел обясни, че става въпрос за социална мярка – за тези производители, които са в затруднено положение и желаят да намалят обработваните от тях площи или да се откажат напълно от винопроизводство, тъй като при изкореняване на определени площи ЕК отпуска компенсации.
Австрия и Люксембург обаче не споделят това виждане и също се обявиха против изкореняването.
За сметка на това Италия, която е най-големият производител по обем в ЕС, изразява по-малко критична позиция.
"Новите предложения на комисията са насочени в правилната посока, но е необходимо страните членки да запазят възможност за известна гъвкавост при прилагането им", посочва италианският земеделски министър Паоло Де Кастро.
Според него основният проблем е конкурентоспособността. По думите му реформите трябва да се правят, като се взима предвид въпросът как може вината от ЕС да станат по-конкурентоспособни спрямо вината на външни производители./regal.bg
