Председателят на БФС Георги Стоянов участва в среща с представители на ОИСР, която се провежда днес в София
Българският фермерски съюз (член на европейската земеделска организация „КОПА – КОДЖЕКА“) подкрепи влизането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която се смята за клуба на богатите и развитите страни. Председателят на БФС Георги Стоянов участва в среща с представители на ОИСР, която се провежда днес в София, и на нея се обсъжда това как да се подпомогне подобряването на производителността и устойчивостта на селскостопанския сектор. Необходимо и задължително условие за гарантирането на устойчивостта и повишаване на производителността е създаването на дългосрочна национална стратегия за развитието на земеделието в България, която да бъде утвърдена от законодателната власт, за да бъде гарантирана нейната дългосрочност и изпълнението й да бъде задължително за всяко правителство, подчерта Георги Стоянов. Стратегията трябва да бъде разработена на база на пълен и последователен анализ на всички подсектори в земеделието, допълни той. В тази връзка от БФС предлагат няколко приоритета:
1. С оглед на новите геополитически реалности в региона и Европа и запазването на фокуса върху подобряването на конкурентоспособността на българското земеделие и в унисон с политиката на регионализация на пазарите и скъсяване на веригите на доставка е жизнено необходимо създаването на съответните нормативни и законодателни предпоставки за провокирането на процеса по изграждане на кооператви и сдружения на производители.
2. Основен инвестиционен приоритет за гарантиране и повишаване на конкурентоспособността на сектор земеделие трябва да бъде изграждането на модерна ресурсно спестяваща и ефективна хидромелиоративна инфраструктура на база на съществуващите инженерни системи свързани с напояване, отводняване и защита от вредното въздействие на водите след подобряване на физическото им и функционално състояние. Основните усилия трябва да бъдат насочени към значително увеличаване на процента на използваемост на съществуващите напоителни системи, което ще позволи по ефективната адаптация към промените в климатичните условия и смекчаването на последиците от изменението на климата, насърчаването на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух, защитата на биологичното разнообразие, подобряването на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта.
3. Необходимо е да бъде насочен финансов ресурс за инвестиции в модернизация и технологии за прецизно земеделие, които са от съществено значение за подобряването на ефективността на производството в сектора и за повишаване на неговия потенциал за по-екологично и ресурсно ефективно производство на храни. В този процес основен градивен фактор трябва да бъде създаването на траен обмен на информация между научните звена и сектора. Стимулирането на приложна наука и гарантирането на трансфера на знания от теорията в практика и обратно и гарантиране на взаимодействието между научните среди и практиката трябва да се превърне в основен приоритет в програмите и стратегиите за развитие на сектора.
4. Необходимо е да бъдат създадени условия и интервенции за повишаване на информираността на земеделските стопани за придобиването на нови и подобряването на съществуващи умения по отношение въвеждане на нови технологии и практики в стопанството, в т.ч. използването на цифровите технологии, както и по отношение на същността и ползите от био икономиката.
5. По отношение на сектор „Рибарство“ политиката трябва да бъде насочена към подобряване на състоянието на риболовния флот, качеството на рибарската инфраструктура, както и материално-техническа база в аквакултурните стопанства. За тази цел е необходимо да бъде извършен пълен и цялостен анализ на наличности и ресурсна обезпеченост, както и анализ на потребностите. Важно условие за подобряването на производителността, повишаване на конкурентоспособността и гарантиране на устойчивостта е създаването на НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ В БЪЛГАРИЯ.
6. Структурирането на финансови инструменти, които да подобрят достъпа на земеделските производители до финансов ресурс, който да им позволи да инвестират в развитието на биологично земеделие.
7. Разширяването на достъпа до високоскоростен интернет в селските райони ще е важна предпоставка за развитието на проекти за умно и устойчиво земеделие, стимулирайки местната икономика и подобрявайки качеството на живота посредством предоставянето на достъп до ново поколение публични и частни цифрови услуги.
8. Необходимо е да бъдат разработени териториално фокусирани интервенции адресирани към предизвикателства, като: липса на привлекателни възможности за заетост, недостиг на умения, интегрирано придобиване на основни професионални умения, определяне на пътища и мерки за повишаване на уменията на нискоквалифицирани възрастни, на работници, вкл. и на възрастни в неравностойно социално-икономическо положение, недостатъчни инвестиции за свързаност и основни услуги, значителен отлив на млади хора, липса на здравно обслужване, лошо качество на екологична и пътна инфраструктура и др.
