Нестандартно предложение за четирикласни пътища
Хвърли ме майко с късмет, па ме хвърли - на път - главен, магистрален. Мога да перифразирам поговорката. Защото в България всичко се върти около пътищата. Откакто не дойдоха танковете в зората на демокрацията, все идват тракторите. И блокират „пътуването“. Особено напролет. Понякога са придружени с мотори и камиони, друг път - са сами. Миналата пролет като избраха Бат Сали, по пътищата в Кюстендилско и Дупнишко се прибавиха и черешови топчета – за цвят, а и за гръм. А за изчистване на символите дупничани блокираха главен път Е-79, точно при дупнишките барикади от началото на демокрацията. През февруари забраната на износа на необработен дървен материал блокира пътя към Гърция. В същото време производителите на тютюн от Дулово затвориха пътя със запалени бали. Сега в готовност са животновъдите. Няма да връщам справката назад през сезоните и годините. Помним, че трактори идваха за да падне премиер, други - за да остане премиер. Няма и да влизаме и в дебрите на политическия пейзаж. Защото това, което ни интересува е снимката на българското село. Географията на неговото падение. И историята на днешната демографско-икономическа катастрофа. Мисля си, че ако всяко блокиране на пътищата с трактори, отблокирваше поне с милиметър хватката, в която е заклещено българското село, днес да не е останал селянин без трактор. И нямаше да изчезнат 9 000 овце в Прехода.
Статистиката е обратна. Остават все повече села без селяни. Цели некролозни колони на изчезващи села...И понеже в малкото останали жители в тях, последно си отива чувството за хумор, шегуват се: селата освен без селяни, остават и без гора. Изсякоха я за документи по Европейските програми и проекти. И пак не могат да се справят. А което е не по-малко обезпокоително – не дръзват да се опитват. Техният „път“ е блокиран от друг опит – че парите често отиват във фиктивни фирми и посредници. И след това те тръгват по други посоки - извън България. Така че този „крайпътен“ размисъл за преупотреба на магистралите и главните артерии съвсем не е против основателността на протестите: и срещу ниските изкупни цени на тютюна, и срещу срамните нива, които достигнаха при изкупуване на млякото, и срещу бюрократичното море, което дави малките и средни производиители. Още по-малко е срещу последната офанзива на учените от земеделските институти, които блокираха пътя Кардам-Добрич, на разклона на Добруджанския земеделски институт. Дунав мост пък се готвят да го заключат служителите от Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ в Русе.
Достатъчно е да надникнеш в Института по розата в Казанлък и ще видиш в какъв змиярник се е превърнал двора с арката от рози, който привличаше туристи от цял свят. Сега учените вместо да ходят по пътищата, са грабнали кирки и лопати да го съживяват с алтернативни маслодайни култури. Добруджанските учени пък, изнервени от минималните заплати от 450 лв. и слуховете и че 50 % от тях може да не вземат за май, поставят далеч по-важния въпрос за автономността на тяхното бюджетиране и връщане на поне част от предишната слава на институтите – чрез реална стопанска дейност и съществен принос в изграждането на стратегия в българското земеделие. Става така, че край пътищата се изливат и девалвират истини, които имат много по-голямо тегло, натрупано през годините и превило гръбнака на българските стопанин.
Никой символ обаче не може да замени същността – може само да оцвети метафорите на някой друг коментар. Така приемам и последната новина от Министерството на регионалното развитие – че фрезованият от ремонтите по автомагистралите материал, който ще бъде около 60 хил.куб.м, „ще може да бъде използван за изкърпването на малките пътища“. За целта местните власти, които желаят да получат такъв материал за кърпеж на четирикласни пътища, трябва да заяват това в Сдружението на общините. И тъй като този списък ще е нужно да се съгласува с Министрество на финансиите, после пък да се одобрява от МС, питам се - не е ли по-ефективно тракторите и камионите този път да излязат не по магистралните, а по четирикласните пътища. Така хем ще си покаже, че по тях нещо по-тежко от мотор е много опасно да се движи, хем кметовете по-бързо ще си вземат парите за кърпеж. И без това ефектът за българското село и земеделие от продължилите 25 години пътни блокажи на основните артерии не е обнадеждаващ. Не е нужно да си учен за да го видиш.
Повече подробности гледайте в предаването Агро коментар по телевизия Агро ТВ
Автор: Ваня Манолова
