Брюксел иска българските фермери да получат своите средства

Размразяването на парите по САПАРД още този мандат е възможно

Европейската комисия иска да е абсолютно сигурна, че отпусканите от нея средства за земеделие в България не потъват в корупция, заяви в понеделник пред журналисти председателят на комисията по земеделие в Европейския парламент Нийл Париш, запитан защо продължава да се бави отблокирането на част от финансирането по програмата САПАРД. Той е в София, за да подкрепи кандидатурата за евродепутат на Петя Ставрева, която е трета в листата на “Синята коалиция“.

Брюксел иска българските фермери и производители да получат своите средства, но ако не може да уверите комисията в това, че те се използват по предназначение, средствата ще продължат да се бавят, заяви Париш.

По думите на Петя Ставрева, ако до края на юли финансирането по САПАРД не бъде възстановено, голям процент от средствата ще бъдат загубени, защото няма да има достатъчно време за изплащане на проектите.

За пускането на замразените 140 млн. евро по САПАРД разговори проведе в понеделник в Брюксел и вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева. След срещата си с еврокомисаря по земеделието Мариан Фишер-Боел тя съобщи, че за да се възстановят плащанията по спрените мерки трябва да се извърши независим одит на ценовата листа за остойностяване на проектите, който щял да се изготви в най-кратък срок. Плугчиева е оптимист, че парите по САПАРД може да бъдат разблокирани още преди да е изтекъл мандата на сегашното правителство.

Париш и Ставрева съобщиха още, че на неформална среща на министрите на земеделието, която е насрочена за 31 май-2 юни в чешкия град Бърно, ще се обсъди разпределянето на средствата за земеделие между отделните страни от ЕС в рамките на следващия бюджет на Европейския съюз след 2013 г.

Очакванията са да се вземе решение за изравняване на фермерските субсидии в отделните страни членки до 2017-2018 г. В момента селските стопани от новоприсъединилите си държави получават по-ниски плащания от колегите си от по-старите членки на ЕС.

Смятам, че през този период държавите, които в момента получават по-високи плащания, ще имат занижаване на сумите и обратно - държавите с по-малки плащания ще получат увеличение, каза Париш.

Проучване на БАН, представено в понеделник, обаче сочи, че с директните плащания от ЕС българските фермери само кърпят домакинските бюджети и няма стимули за увеличаване на производството си.

Проблемите в българското земеделие имат системен характер и няма да се решат само с наливане на пари в сектора, а с нова, дългосрочна политика, която да е в унисон с целите на ЕС и да води до намаляване на суровинната зависимост на българското селско стопанство от внос, посочват експертите от БАН.

Дори фермерите ни да получават 100% от помощите, които се дават в останалите страни-членки, пълният размер на субсидията от 21,41 евро на декар няма да ги мотивира да увеличат производството на основни култури, отбелязват авторите на изследването. Според тях договореното постепенно завишаване на преките плащания за българските производители по години е икономически неефективно. Българските фермери ще получат пълния размер на помощта едва през 2016 г., като тази политика “на час по лъжичка” означава парите да потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект, подчертават учените.

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.