Времето на говорилните за бъдещето на земеделието изтича
Знаеш ли колко ни е трудно, вече трета предизборна кампания правим в рамките на година? Какво да им говоря на хората – все едно и също? Това сподели кандидат за народен представител. Досмеша ме – новак в политиката, съвестен, не е свикнал да импровизира около клишетата – как земеделието ще цъфне и ще върже, ако тяхната партия се докопа до кормилото на държавата. Но пък партизаните – така са им казвали на политиците едно време, не обръщат твърде внимание на селското стопанство. Пък и какво ли да им обещаят в момента? Че поскъпналите с пъти ток, вода, торове, препарати, фуражи и т.н. в рамките на година, ще бъдат някак компенсирани. Интересно защо не им се подхвърли на животновъдите - например, един план за компенсиране на загубите при тази тежка криза. Не се чува и за анализ, та да се сравни дали оплакванията и твърденията за фалити са основателни. Те, фалитите, ще кажат пазарните привърженици, са оздравителни за икономиката. Един вид сито – кой е, и кой не е конкурентоспособен. От друга страна обаче, ясно е, че малките и средните стопанства потъват. А нали в предизборните програми на партиите точно те са основен фокус. Това не е никаква изненада. Как тогава да не възкръсне репликата на един представител на Копа и Коджека – ние сме на червено, а те ни говорят за позеленяване. Един вид, в къщата на обесения, не се говори за въже. В хрониките на икономическите идеи се споменава, че вече 2000 години се леят сълзи за смъртта на малките фермери. От времето, когато се изказва тревогата от появата на новите латифундии. Формулирано е така „Трябва, каквото и да стане, да запазим семейното стопанство!“ Така е до днес. Пише го Гълбрайт, престижна фигура в икономическата мисъл.
Сега обаче се задава и Зелената сделка. Пълна мътилка, а неизвестността поражда страхове и разбира се, отпор към Новото. 73% от запитаните в социологическо изследване не били наясно какви са екологичните цели на ЕС. ЕК даде свобода на страните-членки да изработят НСП съобразно техните специфики в земеделието. Но правилата на играта все още не са ясни, нито критериите за оценка за резултатите. Фермерите все още – общо взето, си траят. Миньорите излязоха на протест заради натиска на ЕК да се ангажираме с точна дата на закриване на въглищните мини. Да не пробутваме клишето – политически са причините. Става дума за препитанието на повече от 100 хиляди работници. Вярно, не от утре. Но откога?
България – традиционно, се води земеделска страна. Да погледнем обаче с какви експерти по селско стопанство се напълни Комисията по земеделие в последните два парламента? От кол и въже люде, някои непомирисвали нива и ферма. Което означава – за партиите този отрасъл е последна грижа. Една партия се усети. Щяла да търси помощ от доказани външни експерти. Рефренът „Земеделието е свързано с продоволствената сигурност“ е особено актуален днес.
Коментар на Валентина Спасова
