1. Начало
  2. Новини
  3. Институции
  4. ЕС трябва да въведе ред в земеделските помощи

ЕС трябва да въведе ред в земеделските помощи

Защо субсидиите заобикалят фермите


Аrids Roma е малка каталунска строителна компания от Североизточна Испания, която павира магистрали и произвежда прашни сиви планини от чакъл в своите каменоломни.

Но тя е получила 1,59 млн. евро от земеделските субсидии на Европейския съюз, който миналата година предостави над 50 млрд. евро, което представлява най-голямата програма за подпомагане на селското стопанство в света. Същата програма обаче предоставя финансиране и на голям брой реципиенти освен фермерите, които орат земята - на германски производител на желирани мечета, на компании за кетъринг на луксозни лайнери и на богати земевладелци, вариращи от британската кралица Елизабет II до принца на Монако Албер II.

Arids разпръсква чакъл вместо семена, но е получила земеделска субсидия за подпомагане на развитието на селските региони и парите са похарчени по предназначение според местното каталунско правителство, което е кандидатствало за субсидията и я е предоставило на компанията.

"Павираните пътища, които свързват селата, улесняват мобилността на тракторите", изтъква говорителката на местното правителство на Каталуния Георгина Пол Борас.

Тази година за първи път всичките 27 членки на Европейския съюз бяха накарани да разкрият как разпределят селскостопанските субсидии, като Германия единствена не успя да представи пълен отчет.

Данните илюстрират до каква степен програмата е еволюирала от първоначалната си цел

да се увеличава производството на храни и да се подкрепят традиционните фермери по време на трусове на пазара. Статистиката също така показва как ЕС е изместил фокуса си към подпомагане на регионалното развитие вместо към регулация на цените и стимулиране на производството, като дава по-голяма независимост на отделните страни как да разпределят помощите.

Данните показват, че най-големият дял от помощта, около 37,5 млрд. евро, отива при земеделските стопани и фермерите по целия континент.

Но също така разкриват, че стотици милиони евро са били плащани на отделни индивиди и компании, които имат малка или почти никаква връзка с традиционната селскостопанска дейност.

И най-големите суми са получени от мултинационални компании

като конгломерати за производството на храни, производители на захар и на алкохол. Във Франция най-големият бенефициент е производителят на пилешко месо Groupe Doux с 62,8 млн. евро, следван от десетина производители на захар, които са получили общо над 103 млн. евро.

Производителите на захар не ръководят ферми, а Groupe Doux сключва договори за отглеждане на пилета с хиляди малки птицевъди. Но те са получили от земеделските фондове, които имат за цел да компенсират експортната разлика между европейската цена на даден продукт и тази на световните пазари. Така германският производител на сладкарски изделия Haribo успява да получи субсидии за 332 000 евро за захарта, която използва в своите желирани мечета.

С толкова много налични пари някои от исканията на компаниите буквално хвръкнаха до небесата. Например венецианската компания за кетъринг Ligabue, която обслужва самолетни компании  и луксозни лайнери, е получила  148 000 евро експортни субсидии през 2008 г. за пакетчета захар и сметана, която е "изнесла" от Европа буквално чрез стомасите на пасажерите.

Официални европейски представители и някои икономисти смятат, че голяма част от тези субсидии отиват все пак и при местните фермери, тъй като без тях компаниите ще купуват по-евтини земеделски продукти извън Стария континент.

Трудно е да се установи колко от парите отиват в други сектори извън селскостопанския. Част от предоставена информация от 27-те страни членки е мъглява, а реалните реципиенти не стават ясни. Но представители на ЕС посочват, че моделът просто е променен, за да се подпомогне селското стопанство във всичките му съвременни форми.

"Развитието на селските райони не включва само подпомагане на фермите, става въпрос и за екологични проекти, както и за стимулиране на местната икономика", посочва говорителят на Европейската комисия Михаел Ман. Според него абсолютно нормално е и други бизнеси извън фермерския да получават пари за проекти, които създават работни места и просперитет в селските райони.

Но критиците, включително фермерски сдружения, анализатори и политици, твърдят, че ЕС е създал хаотична структура за даване на грантове, която е подвластна на отделни национални интереси, и това осигурява щедри сума на богати аристократи, които притежават земя, но не я обработват.

Като цяло най-голямото парче от тортата със субсидиите отива като директно плащане за земеделските земи. Но дори и тук има противоречия.

Британската кралица е получила  селскостопанска субсидия от 473 500 английски лири

през 2008-а за имението Сандрингам в Англия. То е разположено на 70 000 декара и служи като частна резиденция на британските монарси от 1862 г. Принц Албер II от Монако е получил субсидия от 507 972 евро за неговите ниви със зърнени култури във Франция.

Дукът на Уестминстър, който е третият по богатство човек във Великобритания със състояние от 6,5 млрд. лири, е получил 486 534 лири за своята ферма.

Значителни грантове получават и някои големи мултинационални компании, които вземат субсидии от различни държави от ЕС, в които оперират. Една от тях е гигантският производител на храни Cargill, която е най-голямата частна компания в САЩ, чиито приходи за 2008-а възлизат на 120 млрд. евро. Миналата година тя е получила субсидии чрез 8 европейски страни в размер на 10,5 млн. евро.

Според някои икономисти ЕС трябва да премахне тези неравенства, като установи праг за индивидите и компаниите, които могат да получават помощ.

"Целта на субсидиите е да се подпомогнат хората с по-ниски приходи", посочва Катрин Моредю, икономист от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Европа. "Но засега не виждаме това да става."/monitor.bg

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.