Дискусия “ОСП след 2020 г. и развитието на българското земеделие и малките населени места”
„По-справедливо и ефективно подпомагането в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) между отделните държави-членки, както и по-балансирано териториално развитие и насърчаване на заетостта в малките населени места са сред големите предизвикателства пред аграрната политика на ЕС. В дебата за бъдещето на европейското земеделие след 2020 г. основен акцент се поставя върху разработване на инструменти за управление на кризи, справяне с нестабилността на пазарите, както и устойчивост на доходите на фермерите.“ Това заяви председателят на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева в Казанлък, където участва в дискусия на тема „Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020г. и развитието на българското земеделие и малките населени места“.
Форумът, който се проведе на 26 октомври в града на розите, бе организиран от ПП Обединени земеделци и Община Казанлък и бе под егидата на кмета Галина Стоянова. „Благодаря, че именно Казанлък бе избран да събере всички вас, производителите от един доста голям регион, който е в сърцето на България и е основен и специфичен с това, че тук е концентрирано производството на етерично-маслените култури у нас“, каза при откриването на събитието кметът Галина Стоянова.
В дискусията участваха земеделски производители, преработватели, представители на местната власт и на регионалната структура на ДФ "Земеделие", както и жители на населени места от региона.
Според Петя Ставрева в условията на прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) българското селско стопанско производство е на ниво, което не отговаря на естествения му потенциал. Модернизацията на сектора далеч не е завършила, като в същото време има признаци на небалансирано развитие. Усвояването на средствата по ПРСР все още не достига очакваните резултати. Задълбочават се и различията в развитието на селските и урбанизираните райони, посочи Петя Ставрева.
В презентацията си лидерът на Обединени земеделци представи предложенията за промени в ОСП, които се обсъждат в европейските институции. По думите й предстоящото председателство на Съвета на ЕС ще даде възможност на България да бъде активен участник в дебата за бъдещето на аграрната политика на общността.
Председателят на Националния клонов съюз на етеричномаслените култури г-жа Зара Клисурова представи предизвикателствата пред бранша.
Тя посочи, че, за да бъдат производителите конкурентоспособни, да са на пазара и да привличат работна ръка, трябва да получат средства. А те могат да дойдат от Втори стълб, където са застъпени обвързаното плащане, както и стимулирането на малките и средни производители.
Клисулова отчете ръст в отглеждането на лавандулата и отбеляза, че успешното бъдеще на фермерството е в тясна връзка с развитието на науката.
Директорът на Института по розата и етеричномаслените култури доц. Ганка Баева също изтъкна засиления интерес към отглеждането на етерично-маслени и лечебни култури.
Доц. Баева представи програмата си за развитие и управление на института. Тя подчерта, че ИРЕМК остава единственият специализиран център за научноизследователска, приложна и обслужваща дейност в цяла България, с най-голям брой регистрирани сортове на подобни култури. Само за последните 3 – 4 години с пъти са увеличени площите с лавандула, маточина и лайка, насажденията от маслодайна роза също трайно се увеличават. За 2017 г. събраната продукция от маслодайна роза отчита ръст от 3,5 % спрямо 2016 г., като се наблюдава по-нисък среден добив – от - 1,6 %. При лавандулата през тази година събраната продукция е с ръст от 70,1 % спрямо 2016г., с по-висок среден добив с 22 %. През последните години расте интересът към насажденията с лайка и маточина, добави тя.
Участниците в дискусията обмениха мнения за бъдещата европейска земеделска политика и промяната в изискванията и стандартите за финансиране на сектора от еврофондовете след 2020 г.
Представителите на земеделското съсловие настояха за спешното приемане на Закон за браншовите организации, за намаляване на ДДС върху храните, както и за премахване на тромавите административни процедури. Отбелязан бе също дефицитът в субсидирането на малките ферми.
Обобщените предложения ще бъдат представени на вниманието на Министерството на земеделието и храните.
