Предложението на Европейската комисия за въвеждане на таван на преките европлащания е справедливо
Предложението на Европейската комисия за въвеждане на таван на преките европлащания от 300 000 евро на ферма след 2013 г. е справедливо. Това каза пред агенция „Фокус” председателят на Консултативния съвет по зърното и член на Националната асоциация за зърнопроизводителите Красимир Аврамов.
Около 4% от фермерите в България вземат близо 80% от европейските преки плащания. Това показва, че има неравнопоставеност между отделните стопанства. Появяват се много едри земеделци и твърде малки. В ЕС средното стопанство разполага с около 500 декара земя, а у нас при разпределението на земята има аномалии – много земя в ръцете на няколко едри собственика. Според Аврамов гръбнакът на земеделието трябва да бъдат средните стопанства. „В момента никой от управляващите, нито браншовите организации може да каже коя е най-сполучливата форма на организация – дали фермерското стопанство, дали семейната фирма, дали арендаторското стопанство или кооперацията, или земеделският производител е прогресивната форма”, каза той.
Стопанство с 10 000 – 15 000 декара може да разполага с оборотни средства и да завърти цял производствен цикъл без затруднения при сегашните цени на селскостопанската продукция, смята Красимир Аврамов. Доходите на едно стопанство се определят от субсидиите и от прихода на декар – цената на продукцията умножена по добива. Субсидията е около 20% от разходите на декар, а останалите трябва да се покрият от реализацията на продукцията.
Тази година износът на българско зърно почти не върви, заради ниските цени, които Русия, Украйна и Казахстан предлагат. Трите страни, традиционни износителки и основен фактор в производството на пшеница, печелят търговете за доставка на жито навсякъде. Освен това техният капацитет за експорт е 22 милиона тона пшеница, а на България – едва 1,5 – 1,6 милиона тона. Затова през тази година търсенето на българко жито се сви. Миналата година по това време България вече бе изнесла около 800 000 тона пшеница (на цена от 300 лева на тон), а тази година не повече от 450 000 тона.
Печалбите на зърнопроизводителите са били вложени в рентите, които средно на декар са скочили с 10 лева, спрямо предходната година.
