1. Начало
  2. Новини
  3. Институции
  4. Националният стратегически план – до под кривата круша

Националният стратегически план – до под кривата круша

За много решения все още се говори в бъдеще време

До под кривата круша стигнахме с Националния стратегически план. Това не е черногледство. Март-април ЕК ще одобри първите подадени позиции на страните членки - отличници. България даде тържествено обещание, че долу-горе по това време – март, ще изпрати в Брюксел творението си. Рожба, тинтиркана от три правителства, от велики, по-велики. За това говори фактът, че все отначало се започва. Разказаха им играта на земеделци, животновъди и преработватели. То са едни дълги срещи в Министерството на земеделието с новите министри, по-дълги от избора на папа. Винаги нещата са опирали до там - да се правят мили очи на стопаните. Традицията е спазена. Формални дебати. Като виц се носи – каквото попиташ, отговорът е един и същ – каквото реши коалиционният съвет. Коалиционният съвет – все отбор експерти, трябва да се произнесе: точно какъв вариант за налагане на тавани по СЕПП ще се прилага. Май от 100 хил. евро с приспаднати разходи за работни заплати. Веднага се стига до гениалния въпрос – ама как се изчислява фонд работни заплати на фирмата? Ами акумулираните средства от налаганите тавани как точно да се харчат? Да отидат при малките и средните фермери – по каква схема? Да се насочат към ДФЗ, та да се осигурява гаранция – пак на малките, пред търговските банки, когато реализират проект по ПРСР? Да се създаде фонд, подпомагащ всички фермери при бедствия? Главоблъсканиците продължават: преразпределителното плащане до колко дка да се дава? Нали има специфика – едно е да гледаш зърно на 300 дка, например, друго – плодове и зеленчуци. Ами как да се ограничи изкуственото разделяне на фирмите заради тези плащания? Щели сега да правят проверки. Но каква точно е дефиницията за свързани фирми, ако я има, работеща ли е? Къде пише какви са наказанията? Как да се подпомагат младите фермери? И това е висящ въпрос. За обвързаното с производството подпомагане да не говорим. Там беше и вероятно ще си остане батак, безконтролно лапане на европари.

Биологичното земеделие – то сега е фокус в работата на ЕК. Българската администрация – според мнението на експерти, се разсейваше. И пропусна ценно време за обмисляне на трансформация към европейската цел – 25% от земеделската земя да се обработва биологично. А ние сме отчайващо далеч от тази амбиция. Националният ни план за биологично земеделие трябва да се синхронизира с онези 23 правила, които Комисията ще вкара в Европейския план за биологично земеделие.

Какви други трудни решения са закъснели? Социалната условност – от кога ще влезе в сила? От 2023 г. – с или без орязване на директните субсидии при нарушения? Ще го има ли този гратисен период? Твърде много и твърде важни решения трябва да се вземат. И то бързо – защото трябва да залегнат в НСП, а забавеното му одобрение крие опасност: отварянето на мерките по бъдещата ОСП  да закъснее. Продължава да се говори в бъдеще време. Но то, бъдещето време драматично окъся.

 

Коментар на Валентина Спасова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.