Предложенията за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. поставят земеделието пред сериозна промяна – Европейската комисия обещава по-гъвкава и целева подкрепа, докато фермерски организации предупреждават за риск от отслабване на общия характер на ОСП
Европейското земеделие навлиза в решаващ период за бъдещето на Общата селскостопанска политика. През следващите месеци преговорите за Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028–2034 г. и за ОСП след 2027 г. ще определят не само размера на финансовата подкрепа за фермерите, но и начина, по който европейската аграрна политика ще бъде управлявана през следващото десетилетие.
Дискусията се води на фон, който трудно може да бъде определен като спокоен. Климатичните екстремуми, засушаванията и пожарите, колебанията на международните пазари, цените на енергията и торовете, войната в Украйна и нарастващото геополитическо напрежение превръщат продоволствената сигурност във все по-важен елемент от европейския дебат за стратегическата автономност.
В същото време предложеният от Европейската комисия нов модел за финансиране предизвиква сериозни въпроси сред фермерски и кооперативни организации: ще остане ли ОСП достатъчно „обща“ европейска политика или по-голямата национална гъвкавост ще доведе до различия между държавите членки?
Какво всъщност предлага Европейската комисия?
През юли 2025 г. Европейската комисия представи предложенията си за следващата Многогодишна финансова рамка и ОСП за периода 2028–2034 г.
Една от най-съществените промени е включването на голяма част от европейското финансиране в нови Национални и регионални планове за партньорство.
Предложеният фонд за тези планове е на стойност 865 млрд. евро. В рамките му за земеделските производители е предвиден защитен минимален ресурс от 293,7 млрд. евро за подкрепа на доходите, както и 6,3 млрд. евро в нов механизъм за реакция при пазарни кризи. Така гарантираният ресурс за доходи и кризисна подкрепа е най-малко 300 млрд. евро.
Допълнително държавите членки ще могат да използват средства от общ ресурс от 453 млрд. евро в своите национални и регионални планове за различни приоритети, включително земеделие, селски райони, инвестиции, иновации и местно развитие.
Това е основният аргумент на Комисията срещу критиките, че земеделието ще разполага единствено с предварително гарантирания пакет от около 300 млрд. евро.
Краят на двата стълба – най-голямата структурна промяна
Може би най-същественият институционален въпрос е бъдещето на сегашната двустълбова структура на ОСП.
В действащия модел Първият стълб включва основно директните плащания и пазарните мерки, а Вторият – развитието на селските райони.
Предложението след 2027 г. предвижда тази структура да бъде заменена от единна финансова рамка. Европейската комисия подчертава, че познатите инструменти няма да изчезнат, а ще бъдат интегрирани в общ модел на финансиране.
Именно тук обаче се намира един от основните източници на напрежение.
Част от земеделските организации се опасяват, че след интегрирането на аграрното финансиране с други европейски политики земеделието ще трябва в по-голяма степен да конкурира други национални и регионални приоритети за ресурси.
Комисията вижда същата промяна по различен начин – като възможност за по-голяма гъвкавост, по-малко административно дублиране и по-добро съчетаване на инвестициите в земеделие, инфраструктура, развитие на селските райони и услуги.
Ще остане ли ОСП действително „обща“?
Това е може би най-важният политически въпрос.
Повече свобода за държавите членки позволява подпомагането да бъде адаптирано към местните условия. Земеделието в България, Нидерландия, Финландия или Испания има различна структура, климатични условия и проблеми и един напълно еднакъв модел трудно може да отговори на всички.
От друга страна, прекалено голямата национална свобода създава риск от различни условия за производителите на единния европейски пазар.
Затова дебатът постепенно се измества от въпроса „колко пари ще има за ОСП?“ към по-сложния:
кой ще определя как тези средства да бъдат разпределяни и при какви условия?
Европейската комисия заявява, че ще запази общи цели и правила и ще отправя специфични препоръки към всяка държава, за да предотврати прекомерното разминаване между националните модели.
Продоволствената сигурност отново влиза в центъра на дебата
Войната в Украйна, нарушенията на международните доставки и климатичните рискове върнаха тема, която дълго време оставаше на заден план в европейската политика – способността на ЕС да произвежда достатъчно храна в условия на криза.
Това променя начина, по който се възприема земеделието.
То вече не се разглежда единствено през призмата на доходите на фермерите, екологичните изисквания или регионалното развитие. Все по-често се свързва със:
продоволствената сигурност, стратегическата автономност, управлението на кризи, устойчивостта на веригите за доставки и националната сигурност.
Агрохранителният сектор остава и важна част от европейската икономика. Европейската комисия оценява добавената стойност на агрохранителната система на ЕС на около 900 млрд. евро, като тя осигурява приблизително 30 млн. работни места.
През 2025 г. ЕС е изнесъл агрохранителни продукти за рекордните 238,4 млрд. евро, като агрохранителният сектор е формирал 37% от общия търговски излишък на Съюза.
Това показва, че дискусията за бюджета на земеделието не е само социален въпрос, а е пряко свързана с конкурентоспособността и външната търговия.
Европейските стопанства стават все по-малко
Към финансовия дебат се добавя и сериозен структурен проблем.
Последните данни на Eurostat показват, че през 2023 г. в ЕС има около 8,8 млн. земеделски стопанства. За сравнение, преброяването през 2020 г. отчита 9,1 млн. стопанства. Процесът показва продължаваща концентрация на земята и производството в по-малък брой стопанства.
Поколенческото обновяване остава друго голямо предизвикателство.
Затова предложението на Комисията за ОСП след 2027 г. поставя по-силен акцент върху младите фермери, включително чрез специален стартов пакет и задължение всяка държава да разработи собствена стратегия за поколенческо обновяване.
Въпросът обаче е дали финансовата предвидимост ще бъде достатъчна, за да мотивира младите хора да инвестират в сектор, изложен едновременно на климатичен, ценови и регулаторен риск.
Цената на храната превръща аграрната политика и в потребителска тема
Дебатът за бъдещето на ОСП не се води изолирано от настроенията на европейските граждани.
Според пролетния Евробарометър на Европейския парламент за 2026 г. 47% от европейците посочват инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот като основен въпрос, върху който Европейският парламент трябва да се съсредоточи. Това е увеличение с шест процентни пункта спрямо есента на 2025 г.
В България този дял достига 63%, значително над средния за ЕС.
Храните са съществен компонент от разходите на домакинствата, което прави връзката между производствените разходи в земеделието, доходите на фермерите и крайните потребителски цени политически все по-чувствителна.
Евтината храна и достатъчният доход на производителя невинаги са лесно съвместими цели. Именно затова стабилността на аграрното производство остава един от основните аргументи в полза на силна европейска селскостопанска политика.
Иновациите ще бъдат другият голям фронт
Бъдещата ОСП няма да бъде единственият източник на финансиране за модернизацията на земеделието.
Комисията предвижда секторът да има достъп и до новия Европейски фонд за конкурентоспособност, както и до програмите за научни изследвания и иновации.
Това може да отвори допълнителни възможности за внедряване на:
изкуствен интелект, анализ на данни, прецизно земеделие, роботизация, нови сортове и породи, управление на водите и технологии за адаптация към климата.
През юли 2026 г. 40 европейски организации от агрохранителната верига също настояха земеделието и хранителният сектор да бъдат поставени сред приоритетите на Европейския фонд за конкурентоспособност.
Ключовият въпрос ще бъде дали тези средства ще бъдат допълнение към ОСП или постепенно ще се очаква част от традиционното аграрно финансиране да бъде компенсирано чрез други европейски инструменти.
Какво означава всичко това за България?
За България дебатът има особено значение заради ролята на директните плащания, инвестиционното подпомагане и средствата за развитие на селските райони.
Българската позиция до момента е за силна, самостоятелна и достатъчно финансирана ОСП след 2027 г., както и за механизми, които гарантират продоволствената сигурност и позволяват ефективна реакция при кризи.
По темата Agro.bg вече представи различни гледни точки – от предупреждението, че новият модел може да отслаби политическата идентичност на ОСП, до тезата, че интегрираният фонд може да даде на България възможност да насочи повече ресурс към регионите и секторите с най-големи нужди.
Това показва, че дори на национално ниво няма еднозначен прочит на предстоящата реформа.
Решаващият въпрос не е само размерът на бюджета
Предложенията на Европейската комисия все още не са окончателни. Те трябва да преминат през преговори между Европейския парламент и Съвета, а държавите членки ще защитават собствените си интереси по следващата Многогодишна финансова рамка.
Следователно спорът тепърва предстои.
В центъра му ще бъдат три основни въпроса:
Колко средства реално ще достигнат до земеделието?
Колко обща ще остане Общата селскостопанска политика?
Ще успее ли новият модел едновременно да гарантира доходи на фермерите, конкурентоспособно производство и достъпни храни за потребителите?
Отговорите ще определят не просто схемите за подпомагане след 2027 г., а ролята, която Европа е готова да отреди на собственото си земеделие в условията на нова геополитическа и климатична реалност.
