Пека Песонен: Комисията оставя агросектора да чака като за заколение

Пека Песонен, генерален секретар на Асоциацията на фермерите и кооперативите в ЕС, COPA-COGECA

Комисията не оправдава очакванията

Избирайки да наложи зелени цели, без да предприема цялостна оценка на въздействието на Стратегията "От фермата до трапезата", Европейската комисия оставя селскостопанския сектор в ЕС уязвим и да чака, както когато „животните чакат да бъдат заклани“. Това каза ръководителят на Асоциацията на земеделските производители в ЕС.

„Без да ни покажат какви ще бъдат последиците от тези нови инициативи върху селскостопанския сектор, ние просто чакаме така, както животните чакат да бъдат заклани“, заяви Пека Песонен, генерален секретар на Асоциацията на фермерите и кооперативите в ЕС, COPA-COGECA, по време на наскоро проведеното събитие на EURACTIV.

Въпреки че по-рано Комисията предложи всяка мярка в стратегията да бъде оценявана поотделно, към момента не е в процес на подготовка цялостна оценка на въздействието на основната политика на ЕС в областта на храните „От фермата до трапезата“. Това е оправдано, тъй като инициативата е доброволна, каза Песонен.

Въпреки това, както посочи Карла Бунстра, ръководител на Отдела по земеделие към Постоянното представителство на Холандия към ЕС, само защото целите са доброволни, не означава, че секторът не е длъжен да ги постигне.

„Разбира се, всички ние трябва да постигнем целите“, каза тя, подчертавайки, че е важно на производителите на първична земеделска продукция  да се остави възможност да постигнат целите по най-добрия за тях начин.

Комисията не оправдава очакванията

Песонен заяви, че намира за „много странна тази логика на Комисията“, като посочи, че в момента се водят разговори за това как целите на Зелената сделка могат да бъдат включени в пакета за реформи на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Той подчерта, че докато земеделският сектор „не е непременно несъгласен с целите“, Комисията не оправдава очакванията за това да предостави изчерпателен преглед на краткосрочното и дългосрочното въздействие на плана върху земеделския сектор.

„Трябва да направим цялостна глобална оценка на въздействието, за да знаем всъщност за какво говорим и да нямаме тези съмнения“, подчерта той.

Беренис Дюпо, старши служител по политиката в областта на земеделието в Европейското бюро за околната среда (EEB), подчерта, че всяка такава оценка на въздействието трябва да бъде цялостна, като се отчита въздействието върху фермерите, както и върху планетата и потребителите.

„Всякакви оценки на въздействието, които ще се извършват в бъдеще, трябва да вземат предвид капитала от природни ресурси, което до момента не се прави“, каза тя, подчертавайки, че продължаването  на правенето на бизнес по обичайния начин, подкопава здравето на екосистемата, на която разчитат фермерите.

„Така че трябва да постигнем тази цел не само заради околната среда, но и заради фермерите - за да продължат да имат печелившо земеделие и в бъдеще“, каза тя.

Оценката на въздействието остава „отворен въпрос“

Тасос Ханиотис, директор на  департамента „Стратегия, опростяване и политически анализи” в ГД „Земеделие“ на Европейската комисия, повтори, че всяко законово предложение, представено от Комисията, ще бъде придружено от оценка на въздействието, но заяви, че възможността за оценка на въздействието, обхващаща всички елементи в същото време е „отворен въпрос“.

„Направихме оценка на въздействието, когато направихме нашето правно предложение и се надявам, че рано или късно ще има оценки на въздействието, които биха засегнали както екологичните въпроси, така и въпросите на потребителското поведение“, каза той.

Той обаче призна, че поредицата от предложения, направени от Комисията на различни стратегически форуми, ще имат „краткосрочно отрицателно въздействие върху производството“.

„Така че може да се каже, че ще има кумулативно въздействие“, призна той като предупреди, че при всички оценки на въздействието и анализите се допуска и възможност за отклонение в определени граници.

Той запази конкретна критика за факта, че неотдавнашната оценка на въздействието на стратегията на ЕС от американското министерство на земеделието (USDA) не отчита технологичните иновации и адаптирането на най-добрите практики.

Също така е важно, добави Ханиотис, да се избегне грешката да се счита, че има само един начин за прилагане на най-добрите практики. „Те не са само биологично или прецизно земеделие или агроекология, всички най-добри практики могат да предложат нещо конкретно, при условие че се основават на това, което е най-добро за условията на района“, каза той.

Източник: Euractiv.com

Публикацията е адаптиран превод на Институт за агростратегии и иновации


Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.