Проектопланът за разпределение на квотите за СО2-емисии между компаниите най-накрая е готов и вероятно ще бъде внесен в Брюксел тази седмица
Общият недостиг на квоти за парникови емисии сред българските компании ще бъде 5 % за тази година и ще расте ежегодно. През 2010 г. общият дефицит ще стигне 17.4 % и в най-неизгодно положение ще са топлоцентралите, при които дефицитът ще е 20.5 %. Това предвижда готовият вече Проект за разпределение на квотите между българските предприятия за периода 2008-2012 г.
Планът много закъсня и България последна от 27-те членки на Европейския съюз ще представи разпределението си. Екоминистерството ще приема забележки по разпределението от браншовите организации и предприятията, след което ще го внесе в Министерския съвет. Правителството вероятно ще го разгледа още тази седмица, след което ще го внесе в Европейската комисия. Реално предприятията няма да се включат веднага в търговията - ЕК има срок от 3 месеца да одобри плана, обясни експертът от екоминистерството Стефан Дишовски. Това означава, че българските предприятия може да се наложи да търгуват на скорост в последния момент - между март и април, когато приключва търговската година за търговията с емисии.
Очертаващият се недостиг на квоти се дължи на очакваното изграждане на нови промишлени предприятия и на разрастването на някои сега действащи, блокирано за момента от икономическата криза. Годишният таван на квотите за България е приблизително равен на реалните емисии на предприятията за 2007 г., така че от почти нулево положение (без излишък или дефицит), те отиват на дефицит. Резервът за нови инсталации в разпределението ще е 10 % от общите годишни квоти на България, т.е. 4.3 млн.тона СО2, обяви Дишовски. Ако в дадена година новите инсталации не успеят да оползотворят годишния резерв, той ще остава за следващата година. По този начин до 2012 г. могат да се натрупат квоти. При такъв случай, те ще бъдат разпределени между предприятията в последната година.
Новите стари предприятия
"Кремиковци" също ще се възползва от резерва за нови инсталации, в случай, че заработи от догодина и получи отказаното му от екоминистерството комплексно разрешително и разрешително за търговия с емисии, каза Стефан Дишовски. От резерва може да се възползват и още няколко предприятия, с далеч по-малко емисии от металургичния комбинат, които до момента нямат разрешителни за търговия.
Други 850 000 тона от годишното количество за България пък се приспадат от националния таван заради действащите в страната проекти по механизма "Съвместно изпълнение" (JI -Joint Implementation) на Протокола от Киото. Тези проекти са общо 19 - сред тях са бъдещата хидрокаскада в Искърското дефиле, проектът за газификация на София, Велико Търново и Горна Оряховица, инвестиции в енергийна ефективност в заводите и др. При тези проекти по-богати европейски държави инвестират у нас в мерки за намаляване на парниковите емисии и спестените по този начин квоти остават за тях. Тъкмо това са 850-те хиляди квоти, приспаднати на българските компании. Заради недостига на квоти в следващите години България няма да приема нови JI-проекти.
Въпросното бреме от 850 000 квоти ще падне само върху топлоенергийните централи - т.е. те ще бъдат извадени от техните въглеродни портфейли, каза Стефан Дишовски. Логиката на това решение е, че проектите за енергийна ефективност и възобновяеми източници пестят тъкмо производството на конвенционална ел.енергия, респективно парникови емисии. Българската стопанска камара обаче e срещу него - "не е редно всичките квоти да се извадят само от ТЕЦ-овете, защото все пак има енергиен микс", възрази зам.-председателят на БСК Димитър Бранков. С други думи, спестената чрез JI-проектите енергия не идва само от ТЕЦ. Следващата седмица ще стане ясно дали критиката е била взета предвид.
В резултат през 2010 и 2011 г. при 5 големи топлоцентрали в страната - 3-те ТЕЦ "Марица изток", ТЕЦ Бобовдол и ТЕЦ "Марица" 3 - се очаква недостиг от 20.5 %, каза Дишовски. При ТЕЦ "Марица изток" 2 например, която е най-големият емитент на СО2 в страната (за миналата година е емитирала 9.14 млн. тона въглероден диоксид), това прави годишен недостиг от над 1.8 млн. тона. Разходът по него ще се калкулира в цената на произвежданата от централата електроенергия. По сегашните цени на европейските въглеродни борси (около 15 евро), това прави около 27 млн. евро разход на централата за квоти. В момента обаче цените на квотите са силно занижени, заради икономическата криза, която сви производствата, оттам търсенето на квоти. По прогноза на "Дойче банк" средната цена на тон СО2 за 2008-2012 г. ще бъде двойно по-висока./evropa.dnevnik.bg
