Ден за размисъл
Не остана сърце ненаранено от загубата на близък заради вируса. И как така стана – вместо доброта и смирение, се развихри злоба и омраза? Ръчкаха политиците със садистична наслада. Бедният мрази богатия. Селянинът – гражданина. Антиваксърите – наивните, според тях, ваксъри. Хвърлиха се съчки и в етническия огън. Прекъснаха се стари приятелства. Фейсбук се пръска от шизофренични теории. Фалшивите новини преживяват разцвет. Развързаха се езиците, сипят се обвинения за недоказани престъпления. Човешки съдби се сриват с наслада. Звучният, богат български език се пресуши от цинизми. Скоро ще застанем пред урните – трети път за една година. Отвратени и омерзени. Но ще отидем, нали? Ще изберем ли пастир, който ще обгриже болните ни души? И ще ни върне в лоното на човещината и търпимостта към различните от нас?
Земеделците – като уважавана част от българите от време оно – ще опазят ли прагматизма си, когато избират? Ще отсеят ли безочливите, чак обидни обещания, от реално изпълнимите предложения? Но как ли да ги разпознаеш? Вместо да ни кажат как бизнесът ще оцелее в настъпващата тежка зима. Енергийна вихрушка – как ще се компенсират разходите? Шеметно поскъпване на торове, препаратите, техниката. Фалити и продажби на цели ферми. Накъде тогава и как?
Но гледаме с насмешка как бъдещи политици галят животинки, прегръщат селски булки и дечица, седят като чували върху расов кон, вапцат си косите? Нали ще си направим труда да прочетем предизборните програми в частта земеделие? И без наивитет, че ще бъдат изпълнени, без да се забравя, че една управляваща коалиция прави микс от мерките на партньорите си. Но пък може да се изисква отчетност, да се притискат щедрите продавачи на надежди. Непрекъснато и твърдо. Но това няма да се случи, ако всеки дърпа чергата под краката на другия. Ако не се търси справедлив баланс при финансирането на различните сектори. Ако не се простим със сатанизирането на богатите. Въпросът е не да затрием успешен сектор. Въпросът е преразпределените субсидии да се вложат в нови технологии. А не да се гледа на тях като единствен доход. За втори път се изготвя документ за следващ програмен период в условията на сменящи се правителства заради редушката от избори. Затова не само агробизнесът – целият народ очаква някакво стабилно правителство – редовно или експертно. За да стихнат волтовите дъги на омразата. И да се пристъпи към здрава работа. Защото трапезата ни ще обеднее, ясно е. Защото ни чака енергийна бедност, безработица и множество работещи бедни. И ние, медиите, да станем медиатори за подадени ръце един към друг. Да не се оправдаваме, че разни луди пълнят студиата заради различната гледна точка. А всъщност да си правим тънката сметка за високия рейтинг. Някак натрапчиво изниква библейският сюжет – за бесните и техните безчинства, за Исус, който разрешил да се всели тяхната злоба в стадо свини. И животните се сурнали и се издавили в морето. Денят за размисъл наближава …
Коментар на Валентина Спасова
