Като най-рискови обекти са посочени т.нар. „ведомствени бензиностанции“
Министерство на финансите изготви анализ на промените в чл. 118 от закона за Данък върху добавената стойност, в сила от 1 януари 2015 г.
Анализът е изготвен с цел да се оцени влиянието и ефектите, които оказват промените върху бюджетните приходи, развитието на пазара на течни горива и конкуренцията, административната тежест и разходите за икономическите оператори.
Според анализа приетите промени в чл. 118 от ЗДДС са част от цялостна стратегия за
осъществяване на превантивен и последващ ефективен контрол от приходните агенции
върху целия процес, свързан с движението и доставките на течни горива от
производител и вносител до краен потребител.
През 2012 година от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” са изготвени анализи и оценка на риска от укриването на акцизи, ДДС, корпоративен данък и данъци върху доходите на физическите лица при доставките и продажбите на
течни горива на територията на страната.
Данните от анализите показват наличието на значителен риск по отношение на
доставките на течни горива, като най-рискови са оценени доставките на дизелово гориво.
При общо средногодишно потребление на дизелово гориво от 3 391 500 хил.
литра за анализирания тригодишен период, декларираните средногодишни доставки за същия период са в размер на 2 163 160 хил. литра.
Според НАП средногодишно не се декларират 1 228 340 хил. литра дизелово гориво, което като относителен дял представлява 36,2%.
Анализът показва, че с най-голям относителен дял от недекларираните доставки, т.е. най-рискови са доставките с получатели от икономическите сектори – „Селско стопанство” – 48,1% и „Транспорт” – 34,5%. Тези два икономически сектора са и най-големите потребители на дизелово гориво в страната.
Анализът на данните за 2013 г. в резултат на автоматичния обмен на информация между информационната система БАЦИС на Агенция „Митници“ и информационната система за контрол на горивата (ИСКГ) на Националната агенция за приходите показва, че въпреки приетите законодателни промени се наблюдава намаление само с 6-7% в дела на продажбите на течни горива без платен акциз и ДДС и за около 30% от потребените горива не са внесени дължимите данъци.
По данни посочени в анализа се запазва и тенденцията по отношение на най- рисковите получатели на дизелово гориво – „Селско стопанство” и „Транспорт”, като най-рисковите обекти, са именно обектите попадащи в изключението на чл. 118 от ЗДДС – обекти, разположени на територията на различни предприятия (селскостопански дворове, транспортни, строителни и промишлени предприятия и др.) – т.нар. „ведомствени бензиностанции“.
Според финансовото министерство липсата на правна уредба, която да регламентира дейността на „ведомствените бензиностанции“ и недостатъчната информация за използваните горива от тези обекти е причината приходните администрации да не разполагат с необходимите данни за осъществяване на ефективен превантивен и последващ контрол. Въпреки, че изключението е само по отношение на зареждането с горива за собствени нужди, не може по безспорен начин да се установи дали от тези обекти се извършват зареждания само на собствени превозни средства, машини и съоръжения или се извършват и нерегламентирани продажби на течни горива без платени данъци, както и дали в тях не се зарежда нелегално гориво, за което не са издадени документи. Сравнителният анализ показва, че общият брой на бензиностанциите за продажба на горива на територията на страната е 3 105, при над 30 000 обекти за зареждане на горива - „ведомствени бензиностанции“.
Във връзка с това в сила от 1 януари 2015 г. са приетите промени в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност с цел, от една страна повишаване на бюджетните приходи чрез проследяване на целия процес свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и предотвратяване укриването и невнасянето на данъци, а от друга страна за недопускане появата на течни горива с неясен произход и качество в търговските обекти и другите обекти за съхранение на горива.
Съгласно промяната на ал. 8 всички данъчно задължени лица, които извършват зареждане на течни горива за собствени нужди са длъжни да регистрират и отчитат зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане продажбите чрез фискални устройства.
Промяната се отнася, както за земеделските производители, които зареждат за собствени нужди селскостопански машини и техника, така и за лица, осъществяващи транспортни, спедиторски, производствени, строителни и други дейности.
Според финансовото министерство тази мярка ще доведе до:
- увеличаване на бюджетните приходи от акцизи, ДДС, корпоративен данък и данъци върху доходите на физическите лица
- намаляване на нелоялната конкуренцията на пазара на течни горива.
- намаляване дела на сивата икономика.
- предотвратяване на потенциални рискове от замърсяване или увреждане на околната среда в резултат на изтичане или разлив на горива в почвата, както и от химични реакции и излъчване на вредни емисии във въздуха, получени при смесване на горивата и остатъци от препарати в съдовете, приспособени за съхранение на горива
- предотвратяване на потенциални рискове от аварийни и бедствени ситуации
В анализа се посочват и Административната тежест и разходите на лицата за привеждане в съответствие с промените в ЗДДС:
- Обекти със стационарни подземни резервоари и неподвижно прикрепени резервоари - за оборудване на резервоар с нивомерна система и ЕСФП - 6 000 лв. с ДДС и бензиноколонка от одобрен тип - 2 000 до 5 000 лв.;
- Автоцистерна, отговаряща на изискванията на АДР конвенцията - 1 500 лв. цена с ДДС на ЕСФП;
- Автоцистерна, неотговаряща на изискванията на АДР конвенцията - 4 200 - 4 700 лв. цена с ДДС на ЕСФП;
- Стари цистерни, неподлежащи на привързване към система за контрол - 6 000 - 7 000 лв. цена с ДДС.
