Сметките на производителите на хранителни продукти сериозно се различават от прогнозите на министъра на икономиката Петър Димитров. Според представители на млеко- и месопреработвателите производствените стойности на продуктите ще продължат да се увеличават заради поскъпващите горива и вносните суровини, с които работят. Единствената спирачка това да се отразява по-леко в продажните цени е намаляващото потребление.
Преди ден Димитров посочи, че сирене, мляко и кашкавал поевтиняват. "Дефлация в млечния бранш наистина има, но тя се наблюдава всяка година по това време и е резултат не от снижаване на себестойността на продукцията ни, а от свръхзапасите на млечни продукти и спада на потреблението" – обясни Симеон Присадашки, управител на млекопреработвателно предприятие. По думите му бизнесът покрива загубите си благодарение на приходите от износа на млечни продукти. В млечния бранш има по-скоро дефлация, но това е типично за пролетните месеци. Тазгодишната ситуация е критична на фона на поскъпването на млякото. Докато литър прясно мляко от български производители се купува по 60 ст., нискомаслената суровина от Германия заедно с транспортните разходи излиза 50 ст., а високомасленото мляко от Унгария – 65 ст.
"За малко повече от месец петролът поскъпна от 100 на 130 долара за тон. Няма пазарна сила, която да застави цените на хранителните продукти да останат непроменени при тази ситуация" – коментира и Иван Ангелов – собственик на птицекланица. Според него проблемът е в ниската покупателна способност на българските потребители, а това рефлектира негативно върху цялата икономика. "Цените на фуражите непрекъснато растат, но въпреки това ние не можем да оскъпяваме продукцията си, защото пазарът не я поема. За последните четири месеца тон соев шрот от Бразилия поскъпна от 95 на 130 долара. Очакваме единствено летния туристически сезон, който да покачи потреблението" – каза още Ангелов.
Цените на електроенергията и горивата формират повече от половината себестойност при производството на хляб, затова лекото поевтиняване на пшеницата е известна компенсация, е мнението на хлебопроизводителите.
Преди две седмица асоциацията на българската хранителна и питейна индустрия предложи правителството да намали ДДС за храните, за да се компенсира инфлационният натиск от горивата. "България е единствената държава от общността с 20% ДДС върху храните, колегите от Европа плащат средно по 10%" – съобщи Огнян Лулчев – управител на месопреработвателна компания. Той каза още, че само преди месец цените на свинското месо в Европа са поскъпнали с около 25% и това се отрази на българските преработватели, които основно се снабдяват със суровина отвън. Почти с 15% е увеличението и при телешкото месо. Това автоматично рефлектира върху цените на българските месопреработватели.
Докато мениджърите оценяват ситуацията като критична, защото потреблението все повече се свива и пазарът не може да поеме бъдещо увеличение в цените на хранителните стоки, министерството на икономиката не се притеснява от тревожната оценка на агенция "Фич". Оттам отново посочиха, че равнището на цените в България, което е 45% спрямо средното в ЕС, си остава най-ниското в съюза.
"Когато се говори за България като за догонваща страна, трябва да се разбира като страна с ускорено икономическо развитие. И основание за рязка промяна няма", се казва в официалния коментар на ведомството.
