Голямата награда за значим научен принос в докторска дисертация на млад учен до 35 години, защитена в последната година беше присъдена на Д-р Десислава Гергинова от Института по органична химия с център по фитохимия към БАН
„1 ноември е ден на родолюбие и признателност за всички нас. Съхраняването на духовността и извисяването на ценностната система на нашия народ минава през дълбоката почит и уважение към словото и идеите, завещани ни от плеяда достойни книжовници и будители, оставили светла диря в историята и културата ни“. Това е посланието към академичната общност на БАН, отправено от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, поднесено по време на тържественото отбелязване на деня на будителите в БАН днес от заместник-министър Александър Йоцев. В личен поздрав до председателя на БАН академик Юлиан Ревалски, заместник-министърът припомни, че в структурата на Министерство на земеделието и храните са 25 научни института и 4 научно-изследователски центъра, обединени в Селскостопанска академия, в които работят над 1800 души, от които близо 500 научни работници. Заместник-министърът се срещна и поздрави лично научни дейци от областите растениевъдство, микробиология и генетика.
По време на тържественото събитие бяха връчени и годишните награди на Съюза на учените в България за висок принос в науката. Сред отличените бяха учени с изследвания в областта на пчелния мед и виното, както в областта на микробиологични анализи на предаване на патогени при зоонози.
Голямата награда за значим научен принос в докторска дисертация на млад учен до 35 години, защитена в последната година беше присъдена на Д-р Десислава Гергинова от Института по органична химия с център по фитохимия към БАН. Наградата е за изследване в областта на ЯМР метаболомика на пчелен мед и вино, като приносът е за откриване на метод за доказване на фалшифициране на различни видове храни. С иновативния метод може да се доказва географски произход и възможно разреждане на пчелен мед и вина. В дисертацията е установено, че вината от изследваните български сортове имат много по-високи количества захари и алкохол, отколкото вината от чуждестранни сортове грозде.
Награда за значим научен принос беше връчена и на чл. кор. Христо Найденски, ветеринарен лекар от Института по микробиология към БАН за микробиологични изследвания на зоонозни агенти. В авторската разработка, извършена в последните 3 години, е установена биологичната същност и закономерности на взаимоотношенията „микроб-гостоприемник“, изследвани са факторите и механизмите на бактериалната вирулентност и са търсени нови агенти с природен и синтетичен произход с антибактериално и антигъбично действие. В разработката са използвани нов вид „зелени“ разтворители за изолиране на биологично активни вещества с антимикробно действие от тополов прополис и е доказана тяхната антибактериална активност срещу грамположителни патогени. Приносът на автора е в доказване и изолиране за първи път на нов бактериален вид, непознат досега в света, от разред enterobacteriaceae чрез съвременни молекулярно-биологични методи, с което се доказва разпространението на паратуберкулозата в някои дивечови стопанства в България. Значението на тази научна разработка е голямо, тъй като ще даде възможност за предотвратяване на предаване на заразата от дивеча на хората.
