Липсата на информация какво поражда?
Зелената сделка е в устата на политици, експерти и по-малко на гражданите в ЕС. Как говорят политиците? Те разбира се, най-често я пречупват през тясно партийните си интереси. Още по-лошо – заиграват се с моментните си интереси. Експертите не са толкова кресливи – стремят се към прагматичен дебат. Журналистите, привърженици на Зелената сделка, стъпват – в повечето случаи, на клишета, превъртани в европейските институции. Колкото повече наближава времето да се заработи за светлото екологично бъдеще, толкова повече расте отпорът към тази свръхамбициозна европейска цел. Дори неизпълнима, както се предупреждава.
Фермерите отдавна започнаха протести срещу непосилните – според тях, ангажименти, с които ще бъдат натоварени. Другите браншове имат дори по-бурна реакция – недоволството на работещите във въгледобива, е подкрепено и от синдикатите. Европеецът-потребител засега мълчи. Той вероятно ще се размърда, когато усети по джоба си осъществените зелени цели.
Кое е общото в споменатите експертни, браншови и граждански позиции? Категорично: абсолютно занемарената и пренебрегвана информационна кампания. 73% от българите не знаят що е то Зелена сделка. 80% нямали представа за българската позиция. Всъщност, как да имат – допреди дни и политиците нямаха представа. Пролича по предъвквания План за възстановяване и развитие, който най-после тръгна за одобрение. А в него уж са залегнали екологичните европейски цели. И уж амбициите за третата индустриална революция. Колкото до тази революция, тя именно щяла да допринесе за по-безболезнения зелен преход. И даже за повишен жизнен стандарт.
В дебатите – какво ни чака по пътя към Зелената сделка и светлото ни бъдеще след нейното осъществяване, липсват експертни аргументи. Ако ги има – те си отлежават в нечии кабинети. Ковид кризата показа недвусмислено ролята на земеделието за продоволствената сигурност. Енергийната криза, която ни връхлетя, разклати крехкия оптимизъм за зеленото европейско бъдеще. Скептиците веднага се възползваха – ето виждате ли до къде ни докарва използването на ВЕИ? Кой ще опровергае твърдението? Кой ще вдигне мъглата около въпросите – перките и соларните паркове ли са зеленият изход към климатичния неутралитет? Какво е мястото на атомната енергия? А на газа – и той ли отива в списъка архаичните горива? Колко ще намалее земеделската продукция вследствие на предвиждания драстичен спад на пестициди и препарати за растителна защита? С месо от епруветка ли ще компенсираме спада в животновъдството? Нашата планета – вече едно глобално село, може ли да се предпази от светкавичното разпространение и пандемиите в животновъдството, ако изхвърли наполовина използваните антимикробни средства? Защо мълчат учените? Колко време им трябва за разработка на нови технологии и препарати? И колко после – за внедряването им? Какво печелим и какво губим от бързия екологичен преход? Информационен мрак. На всички нива. Затова Зелената революция вече дава знаци за контрареволюция.
Коментар на Валентина Спасова
