Условията за живот в българските села ще се подобрят, ако ПРСР достигне до земеделците, които живеят в тях
Изминалите години в България бяха белязани от постоянни масови протести на земеделците и най-вече на зърнопроизводителите. За съжаление те получават все по-малко внимание от страна на отговорните институции - премиер, министри, парламент. В България общественото мнение е настроено доста негативно към тези протести. Всеки се пита какво искат, като май всичко си имат – скъпи коли, нови трактори, хиляди декари земя, големи субсидии.
А кой е виновен те да са такива, каквито са сега?
Години наред в България държавните и европейските плащания стигат най-напред до големите зърнопроизводители и после до дребните, зеленчукопроизводителите, овощарите, лозарите, пчеларите, животновъдите и биоземеделците. За последните в много случаи изобщо не достигат.
Не знам дали е известно на уважаемата аудитория, но тази година българското правителство намали с 10 лева на декар директните плащания на фермерите. Това стана след като правителството взе решение фермерите да бъдат лишени от национални доплащания. Знаете ли, че в България селското стопанство през годините на прехода беше превърнато в градско индустриално зърнопроизводство?
В България големите фермери живеят не в селата, както е в Европа, а в градовете със семействата и работниците си. Така парите, предвидени в Програмата за развитите на селските райони (ПРСР), основно заминават за градовете. Средните и дребните фермери, такива като мен, постепенно губят земите и поминъка си, притиснати от инвазията на едрите, които са подпомагани от държавата. Малките освобождават работниците си и бягат в града да търсят препитание. Българските села обезлюдяха. А основната причина за това е липсата на правила.
Ето за това стачкуват зърнопроизводителите. Поради липса на правила. Европейските правила са ясни и категорични – всички ще получат по 22 лева (11 евро). Всички! А нашите управници в последните 10 години така и не се научиха, че трябва да работят по правила, които да важат не само за редовите граждани, но и за тях самите.
Оправданието, че поради кризата не стигали пари, е несериозно. Да не би в Румъния и Гърция да няма криза, та техните фермери са гарантирани – едните с 30 лева, а другите с 45 евро на декар. Европейският съюз предвижда така наречения таван - парите да не отиват само в 2% едри зърнопроизводители, както е в България. А какво им пречеше досега да сложат такъв таван, който да касае само националните доплащания – 2000 дка, 5000 дка, 20000 дка…? Ако беше заложено в правилата – сега нямаше да има протести.
Не знам дали са запознати европейските институции с гореупоменатите проблеми, но погледнато отстрани, т.е. от България, ни се струва, че големите европейски играчи умишлено си затварят очите за нашите проблеми. Знаете ли, че в България акцизът за земеделските производители е само обещание. Биоземеделците са едни от най-онеправданите, да не говорим за зеленчукопроизводителите и лозарите? А животновъдите са на изчезване и то най-вече дребните и средните.
В момента на дневен ред е проблемът със застъпванията. Този проблем ще съсипе малките фермери, които при застъпване над 50% от териториите им ще изгубят всичките си субсидии за 3 години напред, а някои дори ще доплащат. Ако Министерството на земеделието и храните и подведомствените му структури си бяха свършили работата навреме, т.е. да признаят споразуменията за разпределението на земите между фермерите като документ за правно основание, то сега нямаше да говорим за това. Първо накараха фермерите във всяко землище да се споразумеят кой къде ще работи земята. С цената на много усилия, нерви и губене на време с месеци, такива споразумения бяха постигнати и подписани. Година по-късно се оказа обаче, че те не се признават по някакви бюрократични причини, за които фермерите нямат никаква вина. Тези фермери в момента са лишени от субсидиите си. А големите още януари получиха плащанията си. Поради тази бюрократична причина малките все още не са ги получили. И за каква конкурентноспособност става въпрос.
Най-важната тема в Европейския съюз в момента е Общата селскостопанска политика (ОСП) за седем годишния период от 2014 до 2020 г. В България дебатът по този документ, който ще внесе правила в по-нататъшното развитие на селските райони и ще гарантира оцеляването на селата, мина вяло.
Искам да изложа как аз разбирам ОСП 2020, предложена ни от Европейската комисия. Явно, нашите европейски колеги са се усетили къде отиват парите им, предвидени за селата в Европа (това засяга най-вече България и в Румъния) и мъдро решиха да променят правилата. Основните играчи в селскостопанския сектор са разработили този документ, така че да се запази старата рамка на ПРСР. Целта е да се избегнат шоковите обрати, които трудно биха били възприети от консервативния западен фермер.
По този начин мерките и дейностите, които ще движат развитието на селските райони, отново са разделени в два основни стълба, за които са предвидени 372 млрд. евро за седемте години 2014-2020. Първият стълб са директните плащания на декар или глава добитък (около 272 млрд. евро за 7 годишния период). Това са плащанията, за които протестират моите колеги. Но тук вече има съществена разлика в досегашната практика. Край на националните доплащания! За да се избегне конфузната ситуация българските министри на земеделието и финансите да се гънат в обяснения, къде са обещаните пари и да получават за подаръци розови или жълти опинци (галоши) от излъганите фермери. Това ще елиминира разликите в средствата, които ще получават старите и новите членове на ЕС, които разлики в момента са фрапантни в наш ущърб.
За да се получат директни плащания, ще има условия
Първо. Такива плащания ще получават само активните фермери, т.е. работиш земята и създаваш заетост на местно ниво – получаваш субсидии.
Второ. Ще има таван на тези плащания. 300 000 евро на стопанство на година. Така подпомагането ще бъде разпределено справедливо между старите и новите членки и между отделните фермери. За тези пари няма да могат да кандидатстват свързани лица с цел да не могат големите да раздробят стотиците хиляди декари своя земя на малки фермички.
Трето. 30% от директните плащания ще бъдат насочени към така наречените зелени дейности. Това „позеленяване”, надявам се, ще ангажира фермерите в пряко опазване на средата, която ни заобикаля. Българските земеделци много рядко се интересуват от състоянието на околната среда, което е пряко свързано с тяхната дейност. Обърнаха нивите в химически фабрики за добиви чрез прекомерно торене и пръскане с пестициди. Ако може всяка година ще сеят високооборотни култури – рапица, слънчоглед. Те обаче съсипват почвеното разнообразие и водят до сериозна ерозия. Сега ще бъдат длъжни да „позеленят” земеделието си чрез редуване на културите си, използване на разнообразни култури, поддържане на пасища, опазване на природните местообитаниия, териториите по Натура 2000 и т.н.
Във връзка с приемането на закон за ГМО благодарение на натиска на биоземеделците и на НПО-тата на практика в България се елиминира възможността да се сеят генно-модифицирани култури в българските полета. Сериозна пречка за прилагането на този закон е липсата на адекватна лаборатория за изследване на ГМО, която да гарантира на фермерите, че семената им не са генно модифицирани.
За съжаление последните медийни изяви от страна на отговорните институции (министър, зам.-министри, народни представители, дори и евродепутати) се изказват открито против тавана и против „позеленяването”. Това навежда на мисълта, че лобито на големите земеделци в гореизброените институции работи много усилено. Моят съвет е, пък и мнението на 2/3 от земеделските производители и населението в страната е, че тези две мерки са изключително важни условия за изчезване на фермерите мастодонти. Все пак тези пари идват от нас. Всеки един гражданин на ЕС ще внася повече от 100 евро годишно, за да може около близо 14 млн. фермери да изхранват 500 млн. европейци.
Последната тема, по която се отваря дебат в България в момента е така наречения Втори стълб. От информацията, която аз получих на последната среща на ÌFOAM тук в Брюксел е, че тази мярка е насочена най-вече към решаваме на така наболелите проблеми свързани с опазване на околната среда и промените в климата.
Фермерите, които ще бъдат подпомагани, трябва да насочат дейността си в следните няколко направления:
Първо. Трябва да работят за собствената си конкурентоспособност. Европейските фермери трябва да произвеждат висококачествени и безопасни храни, отговарящи на високи стандарти. Длъжни са да се отнасят хуманно към животните и трябва да се борят със световните пазари. В България, обаче средствата за реклама на българските продукти в ЕС и в трети страни, в повечето случаи не достигат до нас.
Второ. Ще трябва да правят устойчиво земеделие. Ще бъдат подпомагани хем да запазят добивите си, хем да опазват околната среда. Това ще се случи само, ако малките земеделци бъдат оставени на спокойствие да работят и бъдат стимулирана да останат да живеят в селата. А това зависи от цялостната рамка на ОСП в европейски мащаб.
Трето. Подобряване качеството или условията на живот в селските райони, за да се превърнат те в привлекателна територия за живеене. Тук идва връзката с така наречените тавани, които се надявам да бъдат въведени единствено благодарение на натиска от страна на старите членки. Условията за живот в българските села ще се подобрят, ако ПРСР достигне до фермерите, които реално живеят в тези села, заедно със семействата си.
Надявам се намерението да се насърчават иновациите, агроекологичните дейности, опазване на зоните в Натура 2000, да бъде приведено на практика. Специално внимание, за моя радост и ако оцелея до тогава, да се отдели и за подпомагането на биологичното земеделие.
Амбициозната програма да се насърчават стопанства на млади фермери е наложително да се изпълни. Всички знаем, че 2/3 от европейските фермери са на възраст над 60 години. Досега в България ПРСР стимулираше изграждане на предприятия в селските райони, но тук ставаше въпрос за огромни инвестиции и за създаване на монополисти. Необходимо е средствата да бъдат насочени за създаване на малки предприятия и за насърчаване на инициативността на местно равнище.
Специално внимание трябва да се обърне и на програмата LEADER. Тя трябва не само да се доразвие и разшири, но и да се изпълнява. В момента тази програма в България е едно голямо разочарование. Общината, в която аз живея – община Никопол, е показателен пример за това. Беше положен огромен труд от много хора и институции в общината за изработване на стратегия за местно развитие, както и за покриване на всички критерии за кандидатстване. Но се оказа, че за времето, между подаването на стратегията и разглеждането и за нейното одобряване, населението на същата тази община е спаднало под 10 000 жители. И всичкият труд се оказа излишен. Остана само разочарованието. А какви райони, освен селски, може да бъде една община под 10 000 жители?
В България законът за браншовите организации все още буксува, но ЕС трябва да насърчи страната ни да обърне внимание на отрасловото сдружаване, за да можем да се възползваме от заложената в програмата 2020 подкрепа.
Много положително се отнасям към намеренията веригата от производители до потребители най-сетне да бъде скъсена. Ние в България сме абсолютно начинаещи когато става въпрос за организиране на директни продажби, фермерски пазари, преработка на продукцията в дребните ферми. Добра идея са предвидените стартови пакети за малки предприятия.
Не бива да се пренебрегват допълнителните стимули за фермерите в районите с неблагоприятни природни условия и дребните фермери, премахването на квоти за млечни продукти.
Искам да се спра на правилата за кръстосано съответствие. Независимо от това, че всички фермери в България се оплакват от тях, много важно е те да бъдат запазени. Това ще гарантира както устойчивостта на масовото земеделие, така и опазването на околната среда и биоразнообразието.
Науката. В момента научните институти в Селскостопанска академия берат душа и са на ръба на физическото си оцеляване. Дано да удържите на думата си и тези 4,5 млрд. евро за научна дейност да стигнат успешно до българските труженици в аграрната наука. А ние ще се молим те да оцелеят до 2014 година.
Няма да се спирам колко важни са фондовете за безопасност на храните, както и кризисен фонд. Всеки един от нас е бил малко или много засегнат от прекалените засушавания или валежи.
От цялостния прочит на ОСП, който Европейската комисия предлага, разбирам, че се дава възможност на страните членки сами да изберат мерките, които са необходими и приложими за решаване на съответните проблеми към специфичните райони и територии на съответните държави. Поради тази причина, за да се избегнат старите грешки и причинените вреди на българското село, е важно хората, които ще определят не само местната, но и европейската политика в областта на земеделието, да се обърнат към активните фермери, браншовите сдружения, селските кметове и редовия селянин.
В края на краищата всички се борим да се възстанови доброто име на българския и европейски селскостопански продукт в световен мащаб.
Албена Симеонова – Председател на Фондация за околна среда и земеделие
биофермер от село Любеново, община Никопол
