Реформата е насочена към превръщането на европейското земеделие в по-динамичен и по-конкурентоспособен сектор
Европейската комисия публикува съобщение относно „Общата селскостопанска политика (ОСП) към 2020 г. - посрещане на предизвикателствата на бъдещето, свързани с храните, природните ресурси и територията". Документът очертава три варианта за бъдеща реформа. Комисията предвижда запазване на настоящата система от два стълба. Друг общ елемент е идеята, че бъдещата система за преки плащания не може да се основава на минали референтни периоди, а трябва да е обвързана с обективни критерии.
"Настоящата система предоставя различни правила за ЕС-15 и ЕС-12, което не може да продължи след 2013 г." настоява европейският комисар по земеделието и развитието на селските райони Дачиан Чиолош. Необходими са също така по-обективни критерии за средствата за развитие на селските райони.
След обсъждане на тези идеи Комисията ще представи официални законодателни предложения в средата на 2011 г., съобщава Рапид.
Реформата е насочена към превръщането на европейското земеделие в по-динамичен и по-конкурентоспособен сектор, който също така ефективно допринася за постигане на целите на стратегията „Европа 2020" - да се стимулира устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж.
Дачиан Чиолош заяви: „ОСП не е само за земеделските стопани, а за всички граждани на ЕС - като потребители и данъкоплатци. Европейското земеделие трябва да бъде не само икономически конкурентоспособно, но и екологично конкурентоспособно."
Предложенията на ЕК са базирани на мненията, изразени в общественото обсъждане за бъдещето на ОСП. По-голямата част от участниците са определили три главни цели на ОСП:
- жизнеспособно производство на храни (осигуряване на безопасно и достатъчно продоволствено снабдяване в контекста на нарастващото глобално търсене, на икономическата криза и на много по-голямата нестабилност на пазара, с цел да се осигури продоволствената сигурност);
- устойчиво управление на природните ресурси и действия във връзка с климата (земеделските стопани често трябва да поставят свързаните с околната среда съображения пред икономическите съображения, но тези разходи не се възстановяват от пазара);
- запазване на териториалния баланс и на разнообразието на селските райони (земеделието остава основна икономическа и социална движеща сила в селските райони и важен фактор при поддържането на жизнена селска среда).
ЕК подчертава, че по отношение на преките плащания е важно преразпределянето, преструктурирането и по-доброто насочване на помощта въз основа на обективни и справедливи критерии, които са лесни за разбиране от данъкоплатците. Тези критерии трябва да бъдат както икономически (вземащи под внимание елемента „подпомагане на доходите" на преките плащания), така и екологични (отразяващи обществените блага, предоставяни от земеделските стопани), като помощта е по-добре насочвана към активните земеделски стопани. Ще се осигури и достатъчно време за преход, за да се избегнат сериозни смущения.
Един от подходите може да бъде да се предостави основно плащане за подпомагане на доходите (което може да бъде еднакво за всеки регион - но не фиксирана ставка в целия ЕС - на базата на нови критерии и ограничено до определен размер); заедно със задължително плащане с екологична насоченост за допълнителните дейности (годишно), които надхвърлят основните правила за кръстосано спазване (като зелена покривка.
Предлага се и редуване на културите, постоянни пасища или площи под угар с екологична цел, заедно с плащане за специфични природни ограничения (определено на равнище ЕС и допълващо сумите, изплатени посредством мерки за развитие на селските райони); заедно с ограничен вариант за „обвързано с производството" плащане за особено уязвимите видове селскостопанска дейност (подобен на настоящия вариант, въведен [по член 68] при проверката на състоянието на ОСП).
Специална схема за подпомагане трябва да подобри конкурентоспособността на малките стопанства, да премахне бюрокрацията и да допринесе за жизнеспособността на селските райони.
Относно пазарните мерки, като публичната интервенция и помощта за частно съхраняване, може да съществуват възможности за рационализиране и опростяване на мерките, а вероятно и за въвеждане на нови елементи по отношение на подобряването на функционирането на хранителната верига.
При политиката за развитие на селските райони позволи да се подобри икономическата, екологичната и социалната устойчивост на земеделския сектор и на селските райони. Вниманието се насочва към значението на преките продажби и местните пазари, както и към специфичните нужди на младите и новите земеделски стопани.
Подходът по LEADER ще бъде допълнително интегриран. Предлага се преминаване към подход, основан в по-голяма степен на резултатите, вероятно с количествено определени цели.
Нов елемент в бъдещата политика за развитието на селските райони трябва да бъде набор от инструменти за управление на риска, който да спомогне за по-добро справяне с несигурността на пазара и нестабилността на доходите. На държавите-членки следва да се предоставят варианти за справяне с рисковете, свързани с производството и с доходите - нов инструмент за стабилизиране на доходите, съвместим със СТО, засилена подкрепа за застрахователните инструменти или взаимните фондове. Както при преките плащания, трябва да има ново разпределяне на средствата въз основа на обективни критерии, като същевременно се ограничава значителното отклонение от настоящата система.
В съобщението се очертават 3 варианта за бъдещата насока на ОСП, с цел да се отговори на тези основни предизвикателства:
1)преодоляване на най-неотложните за отстраняване недостатъци в рамките на ОСП чрез постепенни промени;
2) превръщане на ОСП в една по-екологична, по-справедлива, по-оптимална и по-ефективна политика;
3) прекратяване на подпомагането на доходите и пазарните мерки и фокусиране върху целите, свързани с околната среда и изменението на климата.
