Тиражира се решимостта до две седмици Планът за възстановяване да тръгне към ЕК
Епитафия за напояването – написана е вече върху надгробната плоча. Съавтори са служебното правителство, еколозите от WWF, министерствата на земеделието и на околната среда. Изхвърлиха напояването от Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Престъпно отношение към земеделието. В прозрачност се кълнат управляващите, но взеха решението в зоната на информационния здрач. Омотаха недоволните, омаломощиха ги. Кой и кога взе решението за екологична оценка на проектите за напояване, кой от предишните управляващи е внесъл заблудата, че това не е необходимо? Тиражира се решимостта до две седмици Планът за възстановяване да тръгне към ЕК. Като статуите на Великденския остров мълчат ведомствата – ще останат ли поне онези стотина милиона лева за възстановяването на каналната мрежа извън зоните на Натура 2000. Направена ли е вече екологичната оценка? Впрочем има ли експертен потенциал, тъй като част от този потенциал беше изметен от Напоителни системи? Фермерите просто се умориха, махнаха с ръка и като че ли и се примириха. Да се проумеят лудостите в този сюжет е трудно. Логиката е като в гениалната поредица на Доньо Донев – „Тримата глупаци“.
Своя принос даде и земеделският зам.-министър Събев – да се събира дъждовната вода, с която да се полива. Че както бяха омърлушени фермерите, скочиха и го заподозряха в гавра. Взеха сметалото даже, за да докажат очевидното – колко вода може да се събере от капчуците, има ли ги покривите на сгради, колко декара могат да се полеят с тази вода, колко пари трябва да се инвестират в един басейн за вода, която обаче липсва. Тук тримата глупаци изтърсват – ЪЪ! Политиците, които година преживяват с предизборните си тежнения, напомнят за разрухата в напоителните съоръжения. Други уж гледат напред – в светлото бъдеще щели да се вземат нисколихвени кредити и водата по реновираната канална мрежа ще потече. Я камилата, я камиларят. WWF – един от тримата глупаци в случая, постигнаха своето – зачеркнато напояване в Плана за възстановяване. Голяма радост! Нищо че ще се прибегне към биенето на сонди и пак еколозите рипват – това ще наруши баланса на подземните водни тела. Нищо, че при сегашната амортизирана вътрешноканална мрежа загубите достигат до 80%! Престъпно отношение към водните кризи, предизвикани от климатичните промени. А земеделието? Това е последна грижа.
Каква ще бъде съдбата на проектите за напояване по подмярка 4.1 – където условието е, кандидатът да сключи договор за поливна вода с Напоителни системи. Как липсата на поливно земеделие се отразява върху конкурентоспособността? НСИ е изчислил – чистата печалба на декар, ако се напоява, е 600 лв. А конкуренцията напоява ли, напоява. Иначе баламосват ни, ще има средства по ПРСР за инвестиции в поливни съоръжения в стопанствата. Ще цитирам един фермер – правиш си баня за 1 млн. лв. - лукс! Няма обаче водопровод за вода. България попада в зоната на бъдещите сериозни засушавания. А ние творим епитафията на родното поливно земеделие. Върху надгробния паметник – портрет на тримата глупаци.
Коментар на Валентина Спасова
