Гаранция за производители и потребители дават сертификатите, които обозначават пълната безопасност на продуктите
* Видео по темата може да видите ТУК
* Други статии по темата...
Отговарят ли българските хранителни продукти на най-новите изисквания по отношение на качество и безопасност, знаем ли какво консумираме, какво се крие зад собствените марки на големите търговски вериги – едва ли всеки един потребител си задава тези въпроси, но отговорът на всички тях е важен за нашето здраве. От Асоциацията на месопреработвателите в България ни уверяват, че българските месни продукти напълно отговарят на всички санитарно-хигиенни изисквания, те са качествени и безопасни. Същото можем да чуем и от млекопреработвателните предприятия.
От МЗХ и НВМС твърдят, че контролът на продуктите от животински произход е постоянен, строг и обхваща веригата – от обора до масата. Какво ни остава на нас – внимателно да четем етикетите на продуктите, които купуваме, в никакъв случай да не се насочваме към артикулите от ниските ценови категории и ако имаме съмнения по отношение на качеството и безопасността на даден хранителен продукт, да се обръщаме към съответните органи.
Знаем ли обаче като потребители какво означават имена като IFS и BRC ? Ако се поровим в интернет, ще установим, че това са най-новите стандарти, които гарантират в най-пълна степен безопасността на храните, но тези международни стандарти всъщност не са задължителни за фирмите от преработвателния ни бранш, а само са с препоръчителен характер. Оказва се, че само фирмите с отговорност към пазара и към потребителите си позволяват да ги въведат и тенденцията сочи засилване на интереса към тях. Освен това въвеждането на някои от тези стандарти отговаря на определени търговски потребности, като например поддържане на собствена търговска марка на съответния търговец на дребно.
Единственото задължително условие към момента, което се поставя пред преработвателите на суровини, са Добрите производствени практики, съгласно Кодекс Алиментариус, и въвеждането на принципите на HACCP, припомни д-р Климент Петров от „Муди Интернешънъл”.
Той уточни, че Регламентите на ЕС от Хигиенния пакет влезнаха в сила от 1.01.2006 г. и всички производители в Общността трябваше да въведат HACCP. Повечето международни стандарти, които се налагат в областта на безопасността на храните, стъпват върху принципите на НАССР. Една част от тях са международни стандарти, а другите са т. нар частни схеми.
Най-разпространеният стандарт от серията ISO е ISO 22000. „Даже в последното изменение на нашия Закон на храните ще видите, че се посочва изискването фирмите да въведат или системи, които трябва да изпълняват принципите на НАССР, и/или ИСО 22 000”, казва г-н Петров.
Той уточни, че ISO 22000 съдържа малко повече управленски елементи и повече изисквания, отколкото прилагането на принципите на НАССР.
Гъвкавост и отговорност към пазара
Най-добра гаранция и за производителите, и за потребителите дават сертификатите, които обозначават пълната безопасност на продуктите. Климент Петров обясни, че в света са познати десетки сертификати за безопасност на храните, но най-разпространените са не повече от 4–5.
През 2000 г. търговските вериги в Европа, а по-късно и в САЩ, създават глобална инициатива за безопасност на храните – GFSI, чиято основна цел е да хармонизира съществуващите до момента стандарти, за да може да има взаимно признаване. За да мотивира нуждата от това, Климент Петров описа следната ситуация – ако например един немски преработвател на риба иска да работи с немци – те ще му поискат IFS сертификация, ако иска да работи с англичани – те ще му поискат втори вид сертификация, ако иска да изнася за Австралия – там трябва да отговори на други изисквания, а от САЩ пък ще му поискат четвърти стандарт. Отделно всеки един от търговците има право да предизвика проверки при въпросния преработвател, а времето, прекарано в одити, ще ощети преработвателя откъм време и ресурси. Затова и се въвежда общ критерий, който да намали този брой сертификати.
Одобрените от GFSI стандарти са няколко, като най-важните от тях са IFS и BRC.
IFS е собственост на френската, немската и италианската асоциации на търговците на дребно, а BRC е собственост на английската асоциация на търговските вериги.
При самото си възникване тези два стандарта са имали много общи неща, но в последните години философиите им започват да се различават.
В голяма част от изискванията двата стандарта се доближават до едни и същи правила и норми – жестока хигиена, въвеждане на много строг контрол на производството, изпълнение на всички законови изисквания, обучение на персонала, въвеждане на система за качество.
Двата стандарта са приложими предимно за собствените марки, които се произвеждат от дадена търговска верига. Търговецът на дребно има право да поиска подобна сертификация, защото тогава не само в очите на консуматора, но и в законово отношение самият той става производител, т.е. той е този, който представя продукта на пазара под собствената си търговска марка и ако има проблем с безопасността на продукта, той ще е страната, която ще бъде атакувана.
„Ако ме питате колко струва едит одит по IFS – той е разумно количество хиляди евра”, каза Климент Петров, но посочи, че притежавайки сертификат по IFS, продуктите ще станат по-продаваеми и тази инвестиция ще се възвърне от огромните обороти, които ще бъдат направени от реализацията на продуктите под съответната собствена марка на дадената търговска верига.
Световната концепция е, че всеки един търговец на дребно иска да увеличи процента на собствените си марки, тъй като печалбите са по-големи. „Когато наложите един продукт под дадена търговска марка, вие налагате репутация. Т.е. потребителят ще знае, че независимо в кой магазин от съответната търговска верига влезе – в България, в Румъния или в която и друга страна да е, ще намери собствената марка на търговеца, която му гарантира определеното ниво на качество”, разясни Климент Петров.
Все още сме далече от истината
По думите на Климент Петров България страда от един хроничен недостатък по отношение на международните стандарти, не само по отношение на храните. Ние сме на десетки години след аналогични на нас държави в ЕС.
В повечето нови предприятия у нас голяма част от изискванията по отношение на оборудване и инфраструктура са изпълнени. Обучението и културата на персонала са нещо изключително важно, суровините и техният контрол – също. Нужно е да се предприемат действия, които да позволят фирмите да отговорят напълно на изискванията на стандартите, а самият процес на сертификация е последното стъпало.
В България все още няма такава силна практика да се изискват тези международни стандарти, тъй като броят на сертифицираните фирми не е много голям. Но една от големите търговски вериги у нас от година и половина води кампания, съобщавайки за едни крайни срокове, в които ще изисква от всички свои доставчици по отношение на собствената марка да бъдат сертифицирани по IFS.
Така или иначе България ще я сполети същата съдба като всички европейски производители – този, който продава крайния продукт, той въвежда изисквания към тези, с които ще работи.
Стандартът GlobalGAP – интегрирано управление на фермите и гаранция за получаване на качествена и безопасна земеделска продукция
За разлика от преработвателния бранш, в земеделското производство трябва да се прилагат Добри селскостопански практики – те могат да се разглеждат като добри животновъдни практики и добри растениевъдни практики.
GlobalGAP е стандарт, който се фокусира върху производството на суровини – тук се включват най-различни възможности за сертификация, като най-разпространената в момента е сертификацията на свежи плодове и зеленчуци. В последните години се разработват модули за сертификация на добитък и др.
Целият стандарт дефинира изисквания – те започват от това как да се управлява едно селскостопанско производство. Въвеждането на GlobalGAP означава, че един земеделски стопанин трябва да въведе Добри селскостопански практики – не просто да пръска с пестициди, а да мисли какви пестициди ползва, да внимава при техния подбор, да спазва всички изисквания при употребата им. Високите нива на пестициди не се разглеждат като проблем на безопасността на храните, но те представляват дългосрочен риск за здравето на потребителите. И на това се обръща все по-голямо внимание. Другият момент е, че безразборното прилагане на пестициди води до увеличаване на резистентността на вредителите в даден регион.
Концепцията на GlobalGAP е да има едно рационално, информирано, обосновано използване на препаратите, и да се използват алтернативни методи за борба с вредителите. В същото време да се гарантират безопасни и здравословни условия на труд на трудещите се на полето и също така –
отговорност по отношение на опазването на околната среда. Този сертификат осигурява на консуматорите плодове или зеленчуци, в които няма остатъчни количества пестициди, и които са произведени по начин, който зачита човешките права.
Всеки един производител – независимо от големината на стопанството си, може да бъде сертифициран по GlobalGAP. Но ако един производител има няколко градини с ябълки например, той трябва да сертифира всички, защото по този начин ще се гарантира, че няма да има смесване с GlobalGAP сертифицирани и несертифицирани плодове.
Какви са стъпките
Първо да прочетете стандарта – той е напълно достъпен и може да се намери в интернет на български език и то безплатно (за разлика от IFS и BRC).
Следващата стъпка е да обърнете внимание на общите правила или общите регламенти, които описват как работи схемата, какви са задълженията на производителя, как да се регистрира в базата данни на GlobalGAP, как се прави сертификацията.
Тъй като селскостопанското производство е сезонно, доброто време за извършване на одит е по време на беритба, тъй като тогава могат да бъдат проверени всички изисквания на стандарта. Сертификатът важи 12 месеца.
„За мен това е единственото спасение за българските производители, казва Климент Петров – да се въведе някаква система за контрол и да се увеличи културата на производство на плодове и зеленчуци. В противен случай ще се случи това, че българските производители няма да имат достъп до европейските пазари, или цената, която ще им се предложи, ще бъде много по-ниска от това, което биха могли да получат.
България е с най-малко сертифицирани производители по GlobalGAP
Ако през 2002 г. броят на сертифицираните производители в света по GlobalGAP е около 5 000, то в края на 2008 г. има повече от 100 хил. сертифицирани производители. В Гърция, която е една от най-напредничавите държави по отношение на сертификацията GlobalGAP, броят сертифицирани производители е около 12 100, в Турция те са около 3 000, в Германия – 8 271.
В България сертифицираните производители са само 8 и те са в секторите плодове и зеленчуци – някои от тях вече изнасят продукцията си извън България. Те са по-крупни производители, като между тях има и една група производители.
70% от търговските вериги в Германия подкрепят GlobalGAP.
В България за момента никой не го иска официално. Но по думите на Климент Петров от 2011 г. може би и нашите търговски вериги ще започнат да го изискват от производителите на суровини.
Специалистът уточни, че GlobalGAP различава две опции на сертифициране – едната е Опция 1, която обозначава индивидуален производител, и Опция 2, която обозначава група производители. В Турция например голяма част от производителите са Опция 2, а в Китай преобладава Опция 1. Изборът на опция донякъде зависи и от културата на производителя.
Българите не обичат да се сдружават и налагането на Опция 2 у нас въпреки че е по-евтино, поради правилата, които се прилагат за провеждането на одитите, за момента не е много популярно. Но това ще стане в един момент, когато има много сертифицирани производители за даден продукт – например краставици или домати. Тогава на самите производители ще им е по-евтино да се сдружат и да изнасят заедно, отколкото всеки пооделно да се сертифицира.
„Фирмите или производителите в България ще тръгнат към този стандарт, когато пазарът им го поиска, казва г-н Петров – малко са тези, които заради собственото си осъзнаване ще направят първите стъпки. Тези, които мислят в дългосрочен план, го правят, и колкото по-рано, толкова по-добре.
„Този сертификат е виза за нови пазари и въвеждането му променя мисленето на хората”.... – каза в заключение Климент Петров.
Материалът е публикуван по съвместен проект "ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие", между Продуцентска къща "Агромедия" и Европейската комисия...повече информация
На какви изисквания за качество и безопасност трябва да отговарят българските продукти.
