Мнозина парламентаристи смятат, че е необходимо съобразяване на екологичните изисквания с конкретните условия в различните държави
Броени месеци преди предполагаемия край на дискусиите около предложената от ЕС нова ОСП споровете по нея са все така ожесточени и точките на сближаване на позициите – твърде малко. Извън кардиналния спор за това какъв да бъде бюджетът на ЕС за периода 2014-2020 г., а оттук и каква част от него да бъде заделена за общата аграрна политика, „позеленяването” на тази политика се очертава като основна „ябълка на раздора”.
Въпросът не е лесен за решаване. Във времена на растящо търсене на храни в света и постоянни резки колебания в цените им, земеделското производство заслужава повече от всякога да бъде подпомагано. „5-те десетилетия на изобилие и стабилност на пазара на храните свършиха, навлязохме в ерата на недостига”, казва в тази връзка Паоло ди Кастро, председател на Комитета по земеделие към Европейския парламент. Според него, хранителната сигурност ще бъде възлов проблем на новото хилядолетие. Как обаче производството на повече земеделски продукти да се съчетае с изискванията за внимание към околната среда в земеделските райони? Което пък от своя страна ще гарантира устойчиво земеделие в дългосрочен план. Въпросът е горе-долу как да стане така, че и вълкът да е сит, и агнето цяло, отбелязва БНР.
Въвеждането на изискване за 30 процента „позеленяване” при директните плащания и 25 процента при програмите за развитие на селските райони е опит за постигане на точно това трудно равновесие. Къде ще бъде намерена равновесната точка, ще разберем в края на продължаващите преговори между привърженици на напълно противоположни позиции. Мнозина парламентаристи смятат, че е необходимо съобразяване на екологичните изисквания с конкретните условия в различните региони и държави.
"Тези 30 процента, които свързват директните плащания с критериите за опазване на околната среда, са за нас много висок процент" – казва българската евродепутатка Мария Габриел, която е член на Комисията по земеделие на Европейския парламент.
"Страни като Германия обаче настояват за още по-висок процент – за 40-50 процента зелени дейности. Според нас, а и според други държави, така фиксираните еднакви за всички проценти и критерии не отговарят на спецификата на регионите, на доста различната структура на земеделие в отделните страни-членки. Но засега още не е ясно кои държави подкрепят „позеленяването” в този му вид и кои не", допълва Мария Габриел.
Най-дискусионно е изискването за 7 процента угар в земеделските стопанства. Защото 7 процента угар означават 7 процента по-малко продукция и 7 процента по-малко доход, обяснява г-жа Габриел. Страни като Дания например предлагат тези 7 процента да се отнасят не до всяко стопанство, а до цялата територия на един регион или на една държава. Предложение, което може би заслужава внимание и от страна на България, където все още има немалко пустеещи земи, които могат лесно да запълнят въпросните 7 процента.
Политиката на засилено „позеленяване” в земеделието е твърде оспорвана – признава португалецът, един от докладчиците по реформата на ОСП в Комисията по земеделие на Европейския парламент. – Противоречиво се посреща въпросът за оставянето на 7 процента от обработваните земи в угар с цел опазване на биоразнообразието. Някои смятат, че тези проценти са много, други – че са малко, а трети са изцяло против. В моя доклад предлагам при две съседни стопанства, които оставят тази угар на границата между тях, изискването да бъде по 5 процента угар за всеки фермер, защото така се образува един по-широк коридор за биоразнообразието. „Зелените” веднага скочиха срещу мен. Но мисля, че ще намерим подкрепа поне за предложението ми зелените критерии при директните плащания да не се отнасят за малки ферми с под 20 ха площ.
От последното предложение ще могат да се възползват мнозинството български фермери, тъй като нашето земеделие е силно раздробено. България настоява плащанията за 30-те процента допълнителни дейности по опазване на околната среда да не бъдат обвързани с директните плащания. Т.е. ако един фермер не спазва критериите за „позеленяване” и съответно не получи субсидии за това, той да може все пак да се ползва от директните плащания, полагащи му се като на човек, развиващ земеделие. В това отношение България има горчив опит от настоящия програмен период /2007-2013/, за който беше договорено 25 процента от бюджета на Програмата за развитие на селските райони да бъде само за екологични мерки. По причини, свързани най-вече с липсата на опит, и сред фермерите, и сред администрацията по отношение на екоземеделието, се очертава потенциална възможност страната ни да загуби към 400 млн. евро.
