1. Начало
  2. Новини
  3. Любопитно
  4. След пет години земята у нас може да изгуби плодородието си

След пет години земята у нас може да изгуби плодородието си

Рискът от ерозия е около 30 - 35%

След пет години земята у нас може да изгуби плодородието си, нивите ни са пълни с калций, а съдържанието му е стотици пъти в повече при норма 180 мг на килограм. Половината от съдържанието на торовете, които се внасят, е пълнеж, а България не е толкова богата държава, че да плащаме във валута за вносен чакъл, алармира пред „Монитор” химикът Ахмед Арабов, който работи заедно с института „Пушкаров” по въпросите на почвеното плодородие.

Потенциалните средногодишни загуби на хумус от обработваемите земи у нас биха били 1,9 млн. тона, изчисли проф. Светла Русева от института.

Рискът от ерозия е около 30 - 35%

Той се оценява въз основа на данните за климата, за почвите, за теренните условия и наклона им, както и за земеделските култури, които се отглеждат. А тези показатели са различни всяка година, затова и прогнозата е различна. Тя уточни, че на земи с наклон над 3° не е добре да се отглеждат окопни култури, особено ако се засяват в посока надолу-нагоре по склона. Логиката е, че когато падне дъжд, в определен момент водата започва да се оттича и да отмива почвата. За съжаление това може да се види навсякъде в България, особено след проливните дъждове през лятото, когато тръгват кални вади дори по пътищата, каза проф. Русева.

Някои от почвите са по-устойчиви към ерозия, докато други не са. У нас най-податливи на разграждане са земите с високо съдържание на прах. Една от най-големите грешки, които правят хората, е, че приемат плодородието за даденост и че то ще съществува вечно. Това съвсем не е така и почвите трябва да се използват разумно, алармира специалистката. При средно съдържание на хумус в обработваемите земи в страната -  около 2%, дългогодишните изследвания в института показват, че на всеки грам хумус в почвата се изнасят 1,2 грама вследствие на ерозията.

Нашите земи вече са токсични заради това, че 25 години у нас се работи със сирийски фосфорит и в нивите ни съдържанието на алуминий е в хиляди пъти повече от необходимото, каза още Арабов. Най-изтощени са нивите в Южна България, по течението на Дунав, особено между Русе и Никопол, а около Свищов органичната материя е доста под критичното ниво.

Сушата изяжда добивите от слънчоглед и царевица

В резултат на глобалното затопляне има сериозно намаляване на добивите от пролетните култури – слънчоглед, царевица, соя, пролетна рапица, каза още проф. Русева. Тези култури много силно страдат от периодите на засушаване, които през последните години са обикновено през март, април и май, а след това идват месеци с необичайно поройни дъждове, които увеличават ерозионния риск. Климатичните промени са свързани с изменение на режима на дъждовете, вече у нас дори през зимата има силни дъждове, които в миналото не са били характерни. За да се предпазят нивите, от института предлагат т.нар. почвозащитни сеитбообръщения. Есента се засяват култури със слята повърхност – ръжено-овесени смески или рапица, които могат да се заорат за зелено торене или да се ползват за пресен зелен фураж за животновъдството.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.