След пет години земята у нас може да изгуби плодородието си

Рискът от ерозия е около 30 - 35%

След пет години земята у нас може да изгуби плодородието си, нивите ни са пълни с калций, а съдържанието му е стотици пъти в повече при норма 180 мг на килограм. Половината от съдържанието на торовете, които се внасят, е пълнеж, а България не е толкова богата държава, че да плащаме във валута за вносен чакъл, алармира пред „Монитор” химикът Ахмед Арабов, който работи заедно с института „Пушкаров” по въпросите на почвеното плодородие.

Потенциалните средногодишни загуби на хумус от обработваемите земи у нас биха били 1,9 млн. тона, изчисли проф. Светла Русева от института.

Рискът от ерозия е около 30 - 35%

Той се оценява въз основа на данните за климата, за почвите, за теренните условия и наклона им, както и за земеделските култури, които се отглеждат. А тези показатели са различни всяка година, затова и прогнозата е различна. Тя уточни, че на земи с наклон над 3° не е добре да се отглеждат окопни култури, особено ако се засяват в посока надолу-нагоре по склона. Логиката е, че когато падне дъжд, в определен момент водата започва да се оттича и да отмива почвата. За съжаление това може да се види навсякъде в България, особено след проливните дъждове през лятото, когато тръгват кални вади дори по пътищата, каза проф. Русева.

Някои от почвите са по-устойчиви към ерозия, докато други не са. У нас най-податливи на разграждане са земите с високо съдържание на прах. Една от най-големите грешки, които правят хората, е, че приемат плодородието за даденост и че то ще съществува вечно. Това съвсем не е така и почвите трябва да се използват разумно, алармира специалистката. При средно съдържание на хумус в обработваемите земи в страната -  около 2%, дългогодишните изследвания в института показват, че на всеки грам хумус в почвата се изнасят 1,2 грама вследствие на ерозията.

Нашите земи вече са токсични заради това, че 25 години у нас се работи със сирийски фосфорит и в нивите ни съдържанието на алуминий е в хиляди пъти повече от необходимото, каза още Арабов. Най-изтощени са нивите в Южна България, по течението на Дунав, особено между Русе и Никопол, а около Свищов органичната материя е доста под критичното ниво.

Сушата изяжда добивите от слънчоглед и царевица

В резултат на глобалното затопляне има сериозно намаляване на добивите от пролетните култури – слънчоглед, царевица, соя, пролетна рапица, каза още проф. Русева. Тези култури много силно страдат от периодите на засушаване, които през последните години са обикновено през март, април и май, а след това идват месеци с необичайно поройни дъждове, които увеличават ерозионния риск. Климатичните промени са свързани с изменение на режима на дъждовете, вече у нас дори през зимата има силни дъждове, които в миналото не са били характерни. За да се предпазят нивите, от института предлагат т.нар. почвозащитни сеитбообръщения. Есента се засяват култури със слята повърхност – ръжено-овесени смески или рапица, които могат да се заорат за зелено торене или да се ползват за пресен зелен фураж за животновъдството.