Докажи, че нямаш сестра!
Какво ли не се изговори в последно време за стандарта „Стара Планина”. След добрия старт на продуктите (и добрия им пиар, разбира се) народът, писнало му да купува колбаси и други уж месни произведения, а всъщност – със съмнително съдържание на соя и тем подобни заместители, се нахвърли като невиждал на новите продукти. Опасенията, които изказваха някои – че нашенецът е достатъчно обеднял, за да може да си позволи колбасите от истинско месо, или че отново ще прояви недоверие, категорично и очевадно не се оправдаха. Да, ама… нали си знаем – „хубава работа, ама българска”. Тоест, ден до пладне. Тъкмо производителите и търговските вериги се зарадваха на небивал интерес и оборот, и взе, че гръмна скандалът със соята. Каква е истината – по този въпрос. Дали положителните проби, показващи, че в продуктите някои фирми са си позволили да слагат от „растителното месо” са достоверни – „поръчкови” ли са, или просто технологията не е достатъчно прецизна? И ако действително има соя, откъде се е взела тя? От подправките, от обработката на месото, голяма част от което е внос, или от машините, с които се произвеждат продуктите „Стара Планина”? Както се казваше в една реклама – „Балканът пази своите тайни”… В случая – Стара Планина.
Дали обаче Потребителят ще продължи да вярва, че може да купи нещо, за което е гарантирано, че действително е това, което трябва да е, или ще махне с ръка и ще каже: „У нас всяко чудо е за 3 дни”? Този беше въпросът, който ви зададохме миналата седмица в рубрика Анкета на www.agro.bg. И какво излезе – резултатът далеч не е изненадващ за всеки, който достатъчно добре познава народопсихологията на българина. Поначало недоверчив и свикнал да го мамят – и политици, и производители, и търговци… отново даде да се разбере, че вече вяра няма на никого. Огромно мнозинство от гласувалите (60 на сто към 26-и октомври) отговориха: „Категорично няма да купувам повече тези продукти – вече не вярвам на производителите!” Нима това не е кавър версия на другото, което чуваме вече 20 години – „На никоя партия вече не вярвам...”? Има, разбира се, и други, макар процентът им да е далеч по-малък – почти двойно (36 на сто към същата дата), които са на противоположната позиция: че сега контролът ще е още по-стриктен. И една много, почти незабележимо малка, група (4%), които не са купували и няма да купуват и за в бъдеще колбасите с логото „Стара Планина”. Но не защото не вярват – за тях това е без значение, просто защото не могат да си позволят този лукс. Така че изводът всеки може сам да си го направи – дали стандартът с красивото име на най-голямата и емблематична за страната ни планина ще си остане само с красивото име, дали е действително опорочен, или не, това вече е без значение. Както и къде е грешката. След като в лаборатория в Германия беше потвърдено минимално съдържанието на соя (0,1%) тези дни се заговори и за промяна на самия стандарт – за да може в него вече да се допуска минимално количество от растителния протеин. Но при всички положения, след това, което се случи със соевия скандал, вече нещата няма да са същите. Нали се сещате за онзи стар виц – че след като кажат, че сестра ти е… хм, „с нисък морал” – иди после доказвай, че нямаш сестра.
Коментар на Светослав Динков
