Всеки организъм, който е вреден за растенията, има редица естествени врагове
Ръстът на световното население и глобалните климатични промени упражняват огромен натиск върху нашата хранителна верига. Затова е важно да опазим ценните растения от вредители и болести. Банановите култури са особено уязвими и за тяхната защита са нужни химически пестициди и фунгициди. Европейският проект МУСА си е поставил за цел да разработи устойчив подход за защита на бананите, използвайки микроорганизми и насекоми като "санитари" за банановите дървета.
Координаторът на проекта Аурелио Чанчо от Института за устойчива растителна защита към Националния научен съвет на Италия обяснява: "Всеки организъм, който е вреден за растенията, има редица естествени врагове, които можем да ползваме в борбата срещу него. Към тези "препарати" за растителна защита спадат микроорганизми като гъбички, бактерии или вируси, както и полезни насекоми и акари, които действат срещу един или повече вредители. Някои от тях, най-вече гъбичките и бактериите, живеят във вътрешността на корените или листата на едно растение. Наричаме ги "ендофити". Целта на проекта МУСА беше да открием онези от тях, които помагат за здравето на бананите."
Учените, работили по проекта, подробно са изследвали екологията на почвата и на корените на банановите дървета, търсейки естествените врагове на най-важните вредители при бананите в Африка, южно от Сахара, на Канарските острови и в Карибския басейн. Основните вредители са нематоди, Червеният палмов дългоносник (вид бръмбар) и гъбичката, причиняваща унищожителната болест фузариум. Екипът събра хиляди многообещаващи мостри от бактерии, гъбички и ендофити, характерни за страните, участващи в проекта. Открити и изолирани бяха нови видове, а тестовете с тях показаха редица възможности за биологична борба с вредителите и болестите.
Така например, някои гъбички от вида триходерма се оказаха много ефективни срещу паразитни нематоди или насекоми. Други гъбички успешно предотвратяват разпространението на нематодите, бръмбарите и фузариум, а гъбичка-ендофит, живееща в корените на бананите, активира отбранителните гени в листата на дървото.
Никое изследване в областта на селското стопанство няма да е пълно, ако не се отчете въздействието на променящия се климат. В тази връзка МУСА публикува резултати, които показват опустошителните последствия на климатичните промени върху гъбични инфекции, причиняващи разрушителни заболявания по листата.
Експерименти в Куба показаха как природата може да се ползва срещу природата в полза на продоволствието и на глобалната икономика. Обикновено бананите се размножават чрез взимане на филизи от големи дървета. При този метод има риск да се попадне на болни растения. В кубинската лаборатория, участвала в проекта, в растението бяха вкарани триходерма-ендофити, при което загубите от патогенни гъбички намаляват. От това се възползваха повече от 100 фермери, а приходите им нараснаха с близо 4500 евро, доближавайки се до средните доходи в страната. Кубинското земеделско министерство препоръча този метод да се ползва на национално ниво.
Проектът МУСА даде значителен тласък за едно по-екологично управление на реколтите. Аурелио Чанчо резюмира: "Преди това разполагахме само с няколко биологични алтернативи на химикалите, ползвани за бананите. Успяхме да разширим знанията си за микробиома на банановите растения, което ни даде цял арсенал от биологични инструменти за борба с вредителите и болестите. Така успяхме да докажем, че е възможен и устойчив подход." Това са добри новини за селското стопанство, за нашата трапеза и за планетата.
