Това показват резултатите от национално проучване, проведено от БДЗП
Популациите на голяма част от обикновените видове птици в България намаляват с тревожни темпове. Това показват резултатите от националното проучване на широко разпространените видове птици, което се провежда ежегодно от 9 години насам от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
Щиглецът намалява с 66%, пъдпъдъкът – с 64%, домашното врабче – с 50%, а градската лястовица – с 47%. Резултатите включват тенденциите в състоянието на 59 вида птици, които живеят в земеделските земи, горите и градската среда. Проучването е проведено в над 160 места в цялата страна с участието на повече от 120 доброволци, които БДЗП координира ежегодно. Изследването се нарича още Мониторинг на широко разпространените видове птици (МОВП) и се извършва в периода 2005-2013 г., като данните, събирани всяка година се анализират и сравняват. За извършването на проучването доброволците са обходили повече от 3 000 км с цел наблюдение и докладване на състоянието на птиците.
От общо 59 вида птици, включени в изследването, 30% намаляват, 10% са със стабилно състояние и едва 7% бележат ръст. Сред тези, които се увеличават, са обикновеният пчелояд, голямото белогушо коприварче, еловият певец и горската чучулига. Сред другите видове с най-неблагоприятна тенденция освен горепосочените, са обикновената кукувица, селската лястовица и сивата овесарка.
Сред основните заплахи за обикновените видове птици, които обитават земеделските земи, са премахването на храстите, разораването на затревените площи и прекомерната употреба на пестициди. Интересно е наблюдението, че птиците в земите с висока природна стойност (това са земеделските земи с високо биологично разнообразие), намаляват с по-бавни темпове от тези извън тях.
„Резултатите от проучването са изключително тревожни”, коментира Йордан Христов, координатор на проучването в БДЗП и отговорник на дейностите по мониторинг. „Само за 9 години пред очите ни изчезват някои от най-често срещаните видове. Сега имаме възможност да променим тези негативни тенденции чрез по-широко прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), благоприятстващи птиците”, допълни той.
Редки и застрашени видове като царския орел например, които също са свързани с пасищата и ливадите, могат да изчезнат напълно от българската природа, тъй като са тясно свързани със състоянието на средата и нейните обитатели (лалугери, полевки, таралежи, зайци, змии и др.).
Резултатите от мониторинга на обикновените видове птици показват, че опазването на птиците е възможно в земите с висока природна стойност, където птиците намаляват със значително по-бавни темпове, отколкото в останалите земеделски земи. „Необходимо е по-широко популяризиране и прилагане на агроекологичните мерки в земите с висока природна стойност”, коментира Едита Дифова, експерт по агроекология в БДЗП. „Проектът за Мониторинг на широкоразпространените видове птици, организиран и провеждан от БДЗП вече 9 поредни години, се очертава като най-подходящия и широко-мащабен мониторингов инструмент за оценка на ефективността от прилагането на агроекологичните дейности от ПРСР”, заяви д-р Николай Петков, експерт в БДЗП.
„Резултатите от настоящето проучване показват спешната необходимост от продължаване прилагането на мерките в земите с висока природна стойност, особено на тези, касаещи биологичното разнообразие като цяло. Тези цифри ще подпомогнат с доказателства диалога с Министерство на земеделието и храните и обосновката от необходимостта от продължаване на агроекологичните мерки в земите с висока природна стойност.”
Пълния текст на Доклада за състоянието на широко разпространените видове птици можете да видите тук - http://bspb.org/monitoring/download/bg/32/StatusMOVP2005_2013screen_FINAL.pdf
