Емисиите от парникови газове в българското селско стопанство са по-ниски от средните в ЕС

Това бе акцент на последния доклад на Осмата международна научна конференция на Института по аграрна икономика, която предложи авторитетно световно и наше участие. Докладът бе презентиран от доц. Д-р Божидар Иванов и поглед на темата в контекста на Зеления пакт.

Тема на анализа „Определяне на емисиите от парниковите газове при производство на различни култури в българското земеделие“

Анализът и заключенията бяха презентирани от доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ. Той посочи целта на изследването - да  се уточнят и оценят преките и непреките емисии на парникови газове (Азотен оксид - N2O, Метан - CH4 и Въглероден диоксид - CO2) в избрани земеделски производства в българското земеделие. Посочените производства са сектори плодове и зеленчуци. Ученият уточни, че „Зелената сделка“ на ЕС е насочена към нови и по-високи цели за намаляване на въглеродните емисии, където се отбелязва, че селското стопанство носи около 10% от общите емисии на парникови газове в ЕС.

В заключенията на презентацията доц. д-р Божидар Иванов (директор на Института  по аграрна икономика) обобщи: 

Зелената сделка поставя различни предизвикателства пред селското стопанство на ЕС и това производство ще струва повече и ще се отрази на световния пазар, след като селското стопанство бъде включено в системата за търговия с емисии;

- Ограниченията за минералните торове с 20% ще засегнат националното ни селско стопанство, но в по-малка степен от земеделието в ЕС;

- Емисиите на ПГ в българското селско стопанство са по-ниски от средните за ЕС, въпреки нарастването през последните години, което предвижда по-лесен начин за посрещане на изискванията;

- Отпечатъкът на емисиите на парникови газове може да бъде оценен за площ, което отразява въздействието върху околната среда, докато оценката за производство разкрива икономическите ефекти;

- Изчисленията на въглеродния отпечатък за секторите на плодовете и зеленчуците налагат нужди от класове, за да се дефинират категории.

 В хода на презентацията бе богато илюстрирано как азотсъдържащите торове генерират парникови газове под формата на азотен оксид (N2O).

  • Оборският тор, прилаган върху почвите, също генерира емисии на азотен оксид.
  • Остатъците от културите, които остават в почвата, също са източник на азотен оксид.
  • Изгорените горива от селскостопанската техника отделят следните парникови газове: въглероден диоксид, метан и азотен оксид.

Сред резултатите от проведеното изследване "Определяне емисиите от парниковите газoве при производството на различни култури в българското земеделие", доц д-р Божидар Иванов посочи количествата парникови газове в еквивалент на въглероден диоксид, които генерира България. Вижте:

  • 6,58 хил. тона за отглеждане на домати;
  • 2,88 хил. тона за отглеждане на боб;
  • 54,47 хил. тона за отглеждане на картофи.

Анализът сочи, че емисиите на парникови газове от овощни градини надвишават въглеродния отпечатък от зеленчукова площ, но може да се адаптират по подходящ начин поради потенциала за улавяне на въглерод и устойчивост на минерално торене.

 Институт по аграрна икономика - ССА


Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.